Читать «Още един скандал» онлайн - страница 101

Утре започваше Играта на века.

Днес Ръмбилоу се беше уверил, че гостите са отпуснати, сърдечни и доверчиви. Заведе играчите в салона със сейфа, който съдържаше дървената кутия с короната. Извади ключа от джоба си, пъхна го в пищно орнаментираната ключалка и им показа тиарата, която се гушеше вътре. Гейбриъл я бе поел в ръцете си и сам изпита тежестта на златото и диамантите. Съблазнително нещо бяха скъпоценностите. Отвличаха вниманието на човек от съдбовни въпроси. Въпроси на живот и смърт.

Ръмбилоу беше поканил играчите да разгледат масите, за да се уверят, че са приготвени за честна игра. След няколко засмени отказа всички отидоха да ги разгледат, но ничий интерес не можеше да се сравнява с този на Гейбриъл. Всичко изглеждаше от добре по добре, а Ръмбилоу ги увери, че преди всяка игра непременно ще има проверка.

Утре по пладне всеки щеше да постави залога си в сейфа. Щяха да разиграят тиарата. След обяд по семейному, играта щеше да започне в девет часа вечерта.

И така, какъв беше планът на Ръмбилоу този път?

Гейбриъл изследва спалнята повторно. Този оглед беше щателен за разлика от първия. Ръмбилоу беше хвърлил доста усилия, за да придаде на стаята уют. Очевидно хранеше нещо повече от желание да предостави на комарджиите място за почивка в случай на нужда. Какво ли беше то?

Може би в стаята имаше нещо скрито. Нещо, с чиято помощ Ръмбилоу да спечели играта. Гейбриъл разгледа внимателно всяка мебел поотделно. Леглото, раклата със завивките, писалището, нощната масичка… прекрасни мебели без необичайни белези или скрити кухини. Под леглото нямаше нищо освен пистолета на Мадлин в изработения по поръчка кобур от черно кадифе. Гейбриъл се ухили, докато го поставяше до ножовете си на масичката край леглото.

Той отново се огледа из стаята, мъчейки се да мисли като измамник, като мошеник. Вдигна килимчетата, разгледа ги отзад, провери подовете най-подробно. Нищо.

Обиколи стаята. Стените бяха прясно боядисани, с мраморен ефект, който заслепяваше окото. Ръмбилоу бе наел експерт, и то за стая, която не беше главното му обиталище. Само една дама, и може би мистър Дарнел, щяха да оценят подобно майсторство, а кракът на дамите нямаше да стъпи сред тези стени. Освен ако и Ръмбилоу не планираше прелъстяване? Може би и той желаеше да си спечели съпруга като мистър Найт…

Гейбриъл поклати глава. Не. Ръмбилоу се гордееше със своята оригиналност. Дано нарастващото му чувство на безнаказаност да доведе до падението му.

Гейбриъл отново обиколи стаята, разглеждайки стените, мъчейки се да види… Ето. Стената, която граничеше със следващата стая. Или… трябваше да граничи със следващата стая. Тук мраморният ефект се разваляше, както никъде другаде в стаята, от спираловидна шарка, а писалището беше поставено точно пред това място. Гейбриъл вдигна свещник, за да го види по-добре. На стената имаше дълга, тънка гънка, която стоеше като подутина. Върху нея имаше тапети, мраморният ефект бе наложен върху тях, но — Гейбриъл притисна ръка към ивицата — тук имаше врата. Врата, която водеше до… докъде?