Читать «Още един скандал» онлайн - страница 100

Когато тя утихна, Гейбриъл продължи да се движи в нея… с ужасен триумф в очите.

После той отметна глава, мускулите на врата му се издуха и когато стигна до своя собствен оргазъм, тласъците му за малко не унищожиха леглото.

Яростната му страст отново я поведе към върха. Понесоха се по вълните на удоволствието, които ги заливаха отвсякъде. Най-накрая всичко постепенно утихна.

Гейбриъл се отпусна и едва не я смаза с тежестта си.

Погледите им се сблъскаха. Какво ли нямаше в тях: похот, споделена страст, тлеещ гняв, стари предателства… и Мадлин заспа като угасена свещ.

20

Гърдите на Гейбриъл бурно се повдигаха, докато гледаше простряната под него Мадлин. Все още бяха слети. Тялото й все още го приласкаваше, а беше заспала.

Как го правеше? Как му се изплъзваше всеки път, когато си мислеше, че я хванал?

Но този път не беше отишла далеч, а ако беше честен — което в момента горещо му се искаше — тя беше спала малко, а той я омаломощи.

Усърдно се бе трудил, за да я омаломощи. Да я разбие. Да получи капитулацията й.

Защото това беше капитулация.

За нещастие сега знаеше, че безусловната капитулация от страна на Мади чисто и просто означава обявяване на война. Искаше да я разкара от това място заради нейната собствена сигурност, а тя настоя да остане. Ами тази вечер — ама че лош късмет, да го хванат с нея. Ръмбилоу като нищо можеше да ги застреля и двамата. Вместо това се беше засмял, представяйки си как ще нареди злополучните си гости, като разкрие истината за заниманията им през тази нощ.

Затова Гейбриъл беше обърнал лошия късмет в добър. Беше се възползвал от принудителната им близост, за да й докаже, че все още е господар на тялото й. Ето защо я беше масажирал, привиквайки я към докосването си, и многократно я бе довел до оргазъм. Ето защо беше скръцнал със зъби, правейки предложението да спечели тиарата за нея без да я притежава напълно — и при това се беше приготвил за отбой. Тя трябваше да проумее, че той е единственият мъж за нея. Гейбриъл щеше да се погрижи за това.

Когато пенисът му излезе от нежната й мекота, тя простена в съня си.

Той също искаше да изстене. Между краката й беше рай, рай само за него. Дали и утре щеше да си спомни претенцията му?

Не. Разбира се, че не. С бягството си на Континента любимата му беше доказала колко често и безмилостно трябва да й се напомня, че е негова. А нощес! Боже господи, когато я беше видял да се промъква към вдовишката къща по ливадата, го завладя такъв гняв към нея — и към себе си. Не му беше хрумнало, че тя може да го изпързаля, като сама открадне тиарата.

А трябваше. Трябваше да се досети, че тя няма кротко да се поддаде на изнудването му. Мадлин никога не се поддаваше кротко на каквото и да е в живота си — мътните я взели!

Гейбриъл стана от леглото, наметна я с одеялото и отиде до вратата. Още беше заключена, столът подпираше бравата, кърпичката беше затъкната в ключалката.

Той си обу панталона и обмисли положението. Щяха да останат тук, докато Ръмбилоу не ги пуснеше да избягат. Гейбриъл се надяваше, че това ще стане преди останалите гости да се разбудят, но Ръмбилоу щеше да определи момента според собствените си планове.