Читать «Още един скандал» онлайн - страница 97

Най-сетне, когато маслото за малко щеше да се разтече по чаршафите, той протегна длани до кръста й и го загреба… насочвайки ръце към гърдите й, улавяйки всяка капка, мажейки я цялата, доставяйки й удоволствие противно на волята й.

Всъщност той не правеше нищо, просто я докосваше леко, решително, масажираше торса й, прокарваше ръце по корема й, галеше… галеше долната част на гърдите й.

Тя притисна бедра, мъчейки се да успокои пулсирането между тях, но това не помогна. Дори положението се влоши, но може би само хлъзгавите му ръце, които не спираха да милват зърната й, поставяха търпението й на изпитание. Гърдите й набъбнаха в ръката му, издавайки му истината, когато Мадлин би предпочела да го остави в неведение.

Ала една жена, простряна гола на едно легло, не можеше да скрие реакциите си. Важно беше единствено дръзновението — или поне Мадлин си казваше така.

Гейбриъл пое едното зърно между палеца и показалеца си, завъртя го леко и изпрати тръпка по тялото й, която я накара да закопнее за ласките му между краката.

Но не. Тя беше настояла да му направи сцена, а той беше настоял да й се противопостави — и спечели. Ако си беше държала устата затворена, сега щеше се облива в разкоша на чувственото удовлетворение. Или може би щеше да се мята под него. Точно сега и двата варианта звучаха по-примамливо от…

— Боже мили!

Тя пъхна ръка под главата си и се загледа в ъгъла на стаята.

Това не помогна, фактът, че не го виждаше, не намали въздействието на пръстите му, които галеха зърната й, или пък на тежестта и топлината му върху нея, нито пък прогони мисълта, че той скоро ще бъде в нея.

— Тялото ти е прекрасно и аз го обичам, но то е само тяло. Запленен съм от теб самата, скъпа. От ума ти, от чувствата ти… от душата ти.

Тя не искаше да го запленява… по никакъв начин. Определено не и с душата си.

Ръцете му се плъзнаха по гърдите нагоре до брадичката й. Гейбриъл изви главата й назад, докато тя не го погледна в очите.

Без да спира да я гледа, той се приведе и отърка гърди в нейните. Кожата му се плъзна по хлъзгавото й тяло. Косъмчетата на гърдите му създадоха великолепно триене, от което зърната й щръкнаха моментално. Той се изви в кръг и тя изхленчи. Гейбриъл притисна и корема си към нейния, след което направи същото движение. Но това… това беше по-хубаво. По-интимно. По-близо до мястото, където го искаше.

Пенисът му беше толкова дълъг и твърд, че тя потръпна при мисълта за болката, която щеше да преживее, но закопня този грамаден член да я прониже. Той беше горещ като печка, в която бумти огън, и определено я възпламеняваше. Искаше да обвие крак около неговия, да се отърка в тялото му, докато не получи удоволствието, което той й отказваше.

Не го направи. Имаше си гордост. Държеше на тази гордост.

— Готова ли си да платиш цената ми? — прошепна в ухото й Гейбриъл.

Въпросът, начинът, по който страстта помежду им беше сведена до сделка, й беше омразен.

Но той не дочака отговора й. Вместо това се намести между краката й. Мадлин почувства горещото доказателство за страстта му.