Читать «Още един скандал» онлайн - страница 96

Тя бясно се замята върху чаршафите, мъчейки да се отскубне… да се притисне към… но той затискаше едното й бедро и контролираше движенията й с теглото си. С ръката си.

Цялото й негодувание изплува на повърхността и тя се протегна, за да сграбчи мъжкото му достойнство, което стърчеше сред гнездото кафяви косми на слабините му.

— Дяволите да те вземат! Аз…

— Не. Аз. — Той улови ръцете й, постави ги отстрани на главата й и се облегна над нея. — Това е за мен, забрави ли? Правим каквото аз искам. Ти ми се подчиняваш само за да си върнеш тиарата, нали?

Мъглата на удоволствието се поразсея. Кожата й настръхна, дробовете й горяха.

Чу думите му и знаеше какво има предвид. Мразеше го. Ама го мразеше. Мразеше тези зелени очи, сега сиви и напрегнати. Мразеше как си служеше с тялото си, простряно над нейното, за да я доминира. Мразеше силата, която я приковаваше към леглото, когато би предпочела да стане и да си тръгне, защото предпочиташе въоръжените главорези в коридора пред този мъж.

Той я прелъстяваше, а това не се беше случвало дори по време на годежа им. Страстта им беше неистова — и взаимна.

Сега Гейбриъл се беше съсредоточил върху изтръгването на признанието й — че го желае. А тя го желаеше. И още как.

Но беше горда. Нямаше да се отдаде на един комарджия.

Знаеше каква болка ще последва.

Тя сключи поглед с неговия и прочувствено заяви:

— Правя го заради тиарата.

19

— Тогава не мърдай и ме остави да правя каквото си искам — заповяда Гейбриъл.

Мадлин вдиша, опитвайки се да напълни дробовете си с достатъчно кислород, за да изрече съгласието си. Не успя и затова кимна рязко.

Той кимна в отговор и махна ръце от тялото й.

Мадлин нямаше намерение отново да затваря очи. Нямаше намерение отново да се отпусне. Нямаше да спомогне за собственото си прелъстяване… отново.

Лека усмивка докосна устните му, когато я погледна: простряна на чаршафа като някакво езическо приношение. Не беше справедливо, не беше правилно, но тялото й се напрегна, когато погледът му с възхищение се спря на гърдите й. Той протегна ръка и пръстите му закръжиха около зърното.

Тя видя отблизо ръцете му: големи, четвъртити, с дълги, месести пръсти и плоски, чисти, късо подрязани нокти. Видя отблизо мишците му, гърдите му, масивните му мускули, облени от приглушената светлина. Искаше й се да му е бясна.

И така жадуваше за докосването му.

Защо й беше толкова трудно да открие гнева в себе си?

Той поклати глава. Пресегна се за шишето с ароматично масло и още веднъж напълни шепата си. Изсипа малко от маслото на тънка струйка в другата си ръка. Повтори това движение неколкократно и най-накрая Мадлин разбра, че така той увеличава напрежението й.

Бавно, мъчително Гейбриъл изля маслото по корема и между гърдите й. Знойните му ръце бяха сгрели гъстата течност, която се разтече настрани. Мадлин зачака той да спре струйките.

Вместо това той само я гледаше, а тайнствената му усмивка й вдъхна усещането, че е подценила опонента си.

Но тя не го беше предизвиквала. Поне не… скоро. Но Гейбриъл никога не забравяше и сега си отмъщаваше. Това трябва да беше отмъщение.