Читать «Още един скандал» онлайн - страница 8

Но в такъв случай защо съвестта я гризеше? Значеше ли това, че Елинор е имала право?

— Забрави това, което ти казах преди малко — помоли я Елинор. — Нямах право да ти говоря така.

— Вече забравих.

Това щеше да е вярно, ако Мадлин не знаеше, че Елинор е говорила с истинска загриженост, надхвърляща далеч границите на обикновеното родство. Братовчедките бяха по-близки от сестри, защото можеха да разчитат единствено една на друга. Сега Мадлин си даде сметка, че е подценявала схватливостта на Елинор.

До слуха им долиташе шумотевицата отдолу.

— Кой е тоя мистър Ръмбилоу и защо му е да наема такава сган за охрана на приема? — попита Мадлин.

— Не знам, но може би е почтен човек. — Елинор застана пред огъня и простря наметките им да съхнат.

— Както много комарджии, докато не загубят всичко и не почнат да бягат от кредиторите си. — Мадлин неспокойно прокара ръка през косата си. — Дали и аз ще бъда сред тях?

Елинор се изправи и постави ръце на кръста си.

— Лорд Кемпиън би могъл да ни помогне — каза тя.

Мадлин затаи дъх при изричането на името му на висок глас.

— Не.

— Все си мислех, че ще те последва — продължи Елинор с несвойствена за нея настойчивост.

— Но не го направи.

— Нямаше как. Блокадата на Наполеон ни откъсна от света…

— Винаги си го харесвала. — Думите на Мадлин прозвучаха като обвинение.

— Да, харесвах го. Той бе толкова любезен. Но ти го обичаше! — В очите на Елинор проблесна гняв — нещо, което се случваше много рядко.

— Това е минало. Всъщност какво обсъждаме Гейбриъл? — Мадлин си придаде весел вид и изчурулика: — Доколкото знам вече е женен с три деца, а четвърто е на път.

— Не е — категорично отсече Елинор.

— Не е. И Мадлин не го вярваше, най-вече защото подобна мисъл й се струваше непоносима.

— Всеки път, когато се натъкнех на вас двамата, вие се целувахте и… Мади, страх ме беше за добродетелта ти! — заяви Елинор с неприсъща за нея откровеност.

Мадлин потръпна от неудобство.

— Когато се събирахте, ти го желаеше толкова силно, че аз буквално — Елинор описа неясен кръг с ръка — надушвах страстта, която витаеше във въздуха.

— Ти пък какво знаеш за страстта? — Мадлин направи някакъв уж пренебрежителен жест.

— Знам, ще решиш, че съм лицемерна превземка, но ако знаеш колко мразех да съм ти компаньонка тогава! Трябваше непрекъснато да те придружавам, а ти все гледаше да се отървеш от мен и ми намираше всякакви абсурдни занимания, за да се промъкнеш в градината и да се… целуваш. — Елинор вирна предизвикателно брадичка. — И, боя се, далеч не беше само това.

На Мадлин й стана неудобно, защото Елинор никога не беше изразявала гласно задръжките си.

— Прости ми, отношението ми към теб е било ужасно.

— Не си прося извинение, просто ти обяснявам защо според мен трябва да потърсиш лорд Кемпиън и да му поискаш помощ.

— Не. — Елинор не знаеше цялата истина, в противен случай нямаше да настоява за подобно нещо. — Нищо не мога да искам от него. Лорд Кемпиън да има много здраве.

— Искрено му го желая.

— Ще се оправим сами. — С мислене за Гейбриъл до никъде нямаше да я докара. Мадлин опря ръце на масата и се загледа в огъня. — Папа трябва да плати десет хиляди долара или еквивалента им като залог, а той е запазил само едно нещо.