Читать «Още един скандал» онлайн - страница 10

— Но не толкова бесен, колкото ако не се покажа. Пък и едно приключение ще ти се отрази добре.

Елинор зачупи дългите си, тънки пръсти:

— Няма да знам какво да правя.

— Когато те обземе съмнението, ще се замислиш: „Как би постъпила Мадлин в тази ситуация?“ И действаш.

— Не мога… Ами ако някой от комарджиите на приема се върне в Лондон и ме изобличи като самозванка?

— Искаш да кажеш, че ще изобличи мен. Ще те изпратя в каретата с Дики Дрискол и слугите. Ще бъдеш разкошна!

— Дики Дрискол няма да се съгласи.

— Дики Дрискол ще изпълнява нарежданията ми.

— Нямам какво да облека.

Виж, тук Елинор беше права. Тя носеше скромни рокли в тъмни цветове, подходящи за по-възрастни жени. Но не защото Мадлин изискваше братовчедка й да се подлага на подобно унижение, о, не! Просто Елинор настояваше, че така било „прието“, и точка по въпроса.

Елинор видя колебанието на Мадлин и постави въпроса ребром:

— Трябва да признаеш, че планът ти е неосъществим. Най-добре да се промъкнеш тихичко в Шалис Хол и да откажеш баща си от безумната му идея, докато аз обяснявам на мистър Найт причините за закъснението ти.

— Права си. Неразумно е да рискуваме някой да ме забележи на две места. По-вероятно е мистър Найт да ни прости измамата, ако не го направим на глупак пред очите на всички. На ръст сме еднакви. — И двете бяха метър шейсет и пет, и двете имаха стройни и хубави фигури. — Ти взимаш моите дрехи, аз взимам твоите. Отивам в Шалис Хол. Цаня се като някаква прислужничка. Маскировката ми ще е перфектна, защото никой не се заглежда в прислугата.

Елинор заговори с трудно сдържан гняв:

— Компаньонка съм ти от пет години и през това време си ме забърквала в какви ли не каши, но сега прехвърляш всякакви граници. Не мога да бъда херцогиня, а ти определено не можеш да бъдеш прислужничка.

— Ти добре ли си? — Амбицирана, Мадлин беше във вихъра си. — Какво му е трудното на това да си компаньонка?

— Нищо, ако си приучена на скромност и смирение. — Елинор седна на пейката. — Ако не си склонна да се изказваш по какви ли не въпроси. Ако не искаш другите да ти играят по свирката. Ако не те привлича да командваш.

— Да не казваш, че съм досадница, която се бърка в чуждите работи? — Мадлин заплашително се изправи над Елинор,

— Скъпа братовчедке, ти най-сетне разбра!

А най-лошото, помисли си Мадлин, беше, че Елинор не се правеше на злобарка. Тя даваше честна преценка на характера й и очакваше Мадлин да я приеме.

Нека си очаква.

— Мога да бъда прислужничка.

Елинор незабавно осъзна грешката си.

— Не исках да те предизвикам!

— Но това постигна. Знам, че от време навреме си придавам важности…

Елинор сведе глава в неуспешен опит да скрие смеха си.

— Но не съм противна вмешателка.

— Не съм казала подобно нещо! Само че… по разбираеми причини понякога си… властна.

Мадлин настръхна. И Гейбриъл й беше казал същото. С нисък, страшен глас. Беше й заявил, че трябва да питае уважение към мнението и способностите на другите хора. Презрително беше изплюл, че тя безогледно тъпче чувствата на останалите. Но това не беше вярно. Не беше!