Читать «Още един скандал» онлайн - страница 7

— Някакъв загадъчен джентълмен изисква десет хиляди лири, за да ви допусне до играта в дома си, и комарджиите най-охотно плащат и му дават парите, за да ги пази. — Мадлин се усмихна с превъзходството на египетския сфинкс. — Вярата на комарджиите в честта завинаги ще си остане непонятна за мен.

Мистър Форсайт изглеждаше разстроен. Както на всеки друг, и на него му се щеше да има лесни пари.

— Да… Хм… Но той също така е поканил и семействата им.

— Нима? — смая се Мадлин.

— Аха, съпругите, и дъщерите, и синовете. Обещал им е забавления, лов и танци. Оркестърът пристига с утрешния дилижанс. Това ще бъде истински прием, какъвто не сме виждали много отдавна. — Мистър Форсайт се усмихна колебливо.

— Добре тогава. — Мадлин го беше притеснила, а каква вина носеше той за нейните тревоги? — Какво ни е приготвила мисис Форсайт?

— Не е кой знае какво с тая тълпа, дето я храним долу — отвърна ханджията с явно облекчение. — Прекрасна агнешка яхния с бял хляб и пита стилтънско сирене. Ще искате ли греяно вино?

— Да, ако обичате. — Мадлин едва изчака мистър Форсайт да свърши с дежурния поклон и да затвори вратата след себе си, скочи на крака и започна да крачи из стаята. — Благородникът е татко! — извика тя.

— О, Мади, няма как да си сигурна — помъчи се да я утеши Елинор.

— Че кой друг може да е?

— Трябва да е друг, защото помисли: откъде ще вземе Магнус десет хиляди лири?

— Папа ми каза, че има план, с който да върне нещата на мястото им. Той знае само да играе хазарт.

— И да разбива сърцето ти — промърмори Елинор.

Мадлин вдигна вежди. Елинор рядко се изказваше с такава категоричност, а досега към Магнус беше проявявала единствено най-голямо уважение.

— Май драматизираш. — Мадлин се опита да заглади нещата с хумор.

— Може би, но то е защото баща ти толкова пъти те е наранявал с безразличието си. Ти си като костенурките, които подават глава от черупките си, само когато не ги грози опасност.

— Страхливка ли ме наричаш? — Мадлин се разкъсваше между изумлението и неверието.

— Само щом става дума за любов, скъпа братовчедке. — Елинор прехапа устни. — Но те моля за извинение. Нямах право да говоря така за баща ти. Той прояви голямо благоволение, като ни позволи да останем заедно толкова много години. Но да те проиграе! — Възмущението й отново се разрази. — Какъв срам!

— Но не му го каза, нали?

Елинор се изчерви виновно.

— О, не! Така си наляла още масло в огъня! Възприел е думите ти като предизвикателство. Разбира се, че ще участва в Играта на века. — Но Мадлин не знаеше какво да мисли за обвинението на Елинор в малодушие. Не се беше имала за неуязвима срещу стрелите на Амур. Ха, че само преди някакви си четири години се отдаде с цялото си сърце и душа на човек, който беше прочут зестрогонец. Несъмнено това беше смела постъпка.