Читать «Още един скандал» онлайн - страница 70

— Че той е простак? — предположи Мадлин.

— Той не е простак. Носи му се славата на безупречен, ала доста дистанциран джентълмен. Но с теб той съвсем не се държи дистанцирано. Дори когато е в компания, той има очи само за теб… и те зяпа по един определено неприличен начин. — Тамзин се изкашля. — Заради теб ли нейна светлост развали годежа си?

— Не! Той игра хазарт и спечели цяло състояние, но любовта му към картите обиди нейна светлост до такава степен, че…

— Пълни глупости! Ако това въобще е обида, то тя е съвсем дребна. Онази Личност каза, че оттогава не е играл.

Ако това беше вярно, как трябваше да го разбира? Че е благоволил да дойде на тази игра не защото копнее твърде много за хазартна тръпка, а защото счита мистър Ръмбилоу за заплаха, която трябва да бъде отстранена? В такъв случай Гейбриъл беше герой. Непоносима мисъл. Тя предполагаше… извинение.

Мадлин потръпна.

— Затова си мисля, че той може би те е обичал повече от нея — изрече Тамзин, грижливо подбирайки думите си.

Мадлин замлъкна изумена. Ако човек не беше наясно с фактите, такава теория изглеждаше логична.

— От държанието ти с него трябва да заключа, че не си отвърнала на любовта му.

— Не — тихо изрече Мадлин.

— Добре тогава. В края на приема щях да разбия сърцето ти, защото една компаньонка не може да се ожени за граф.

Тамзин отново я завъртя към огледалото, уви косата й няколко пъти около юмрука си и се зае да я забожда с фуркети.

— Но ти и бездруго го знаеш.

— Да. — Този път отговорът на Мадлин беше още по-тих.

— Разбира се, нейна светлост е по-привлекателна от теб, но по разказа на граф Кемпиън за това как е престъпила обета си личи, че отвътре не е толкова красива, колкото отвън. — Тамзин тъжно поклати глава. — Аз я харесах. Но първите впечатления лъжат, нали?

— Херцогинята имаше основателна причина да не спази обещанието си — сопна се Мадлин, ядосана на Гейбриъл до немай-къде.

— Не знам възможно ли е да съществува основателна причина за такова нещо. Онази Личност ми каза да мисля внимателно, преди да обещавам ръката си, защото развалянето на годеж е много тежък грях.

Мадлин отново би се сопнала, но… не можеше. Нея я бяха учили на същото нещо и без значение как се мъчеше да оправдае действията си, тя все още изпитваше неудобство и… да, вина. Гейбриъл щеше да е много щастлив, ако знаеше.

— Но нека сравнението с херцогинята не те притеснява — казваше Тамзин. — Доста си привлекателна, особено с тази прическа. Просто бих те посъветвала да се държиш на малко по-голяма дистанция в общуването с лорд Кемпиън.

— Ако зависеше от мен, никога нямаше да му проговоря отново. — Ако зависеше от нея, нямаше да плати цената за тиарата.

— Виждаш ли? Пак си показа рогата. Предлагам ти безпристрастен съвет, а ти ми се репчиш. Ако не искаш хората да ви забелязват, и, по-важно, да не клюкарстват за двама ви, ще трябва да овладееш фасадата на безразличието.