Читать «Още един скандал» онлайн - страница 68

— Принципите са си принципи. Не можеш да ги пренебрегваш, когато ти скимне. Иначе с нищо не си по-добър от Ръмбилоу.

Гейбриъл беше проучил нещата. Ръмбилоу никога не повтаряше определена измама. Изглежда той изпитваше удоволствие да изненадва жертвите си — и съдиите си. Подземният свят на Лондон и Ливърпул дори се гордееше с постиженията му — но го презираше. Понятието „чест между крадците“ не значеше нищо за Ръмбилоу. Той беше започнал кариерата си с подбрана група интелигентни крадци, които мамеха старите и беззащитните. Но след няколко години, когато вече имаше своя собствена шайка, той направи удар — невероятно голяма измама, която острига до кожа търговци и благородници. Вместо да разпредели печалбата, той измамил главорезите си, а когато силите на реда и закона се намесили, изчезнал с откраднатите стоки и остави съратниците си на бесилките или на заточение.

Макалистър знаеше това. Той беше проследил малцината оцелели, и от разговорите си с тях бе научил всичко, което имаше да се знае за мъжа, когото те наричаха Господаря.

Но нищо, казано от Макалистър, не можеше да промени решението на Гейбриъл относно Мадлин.

— Въпреки това ще се възползвам от нея. Нейната дума, че ще се ожени за мен се изправя срещу думата на баща й, че тя ще се ожени за Найт. Аз имам правото на Първия.

— Трябва да се засрамиш — скръбно изрече Макалистър. — Да се възползваш от жестоката цена, която една отчаяна млада жена е готова да плати, за да запази семейния завет.

— Ти сам не вярваш, че ще ме засрамиш, нали? — Гейбриъл не се срамуваше. Радваше се на падналата му възможност. — През всички тези години баща й е превръщал живота й в ад. Щом тази жена рискува всичко за него, и аз не мога да й попреча, тогава тя ще ми плати за безпокойствата и закрилата.

— Каква глупост.

— Навярно.

Гейбриъл си признаваше, че никога не е бил добър човек. Преди да срещне Мадлин, той беше фустогонец, зестрогонец и разгулник. След като я видя, всичките му дремещи амбиции се обединиха в една — да стане нейният мъж. Обаче откакто Мадлин си замина, той не се отдаде и за миг на някой от пороците, които така й харесаха в онази нощ.

Очевидно един презрителен поглед от прекрасните й очи стигаше, за да пробуди развратника в него.

Той щеше да я има и искаше тя през цялото време да знае, да мисли за това. Искаше непрестанната ерекция между краката му да е съпътствана от течен пожар между бедрата й. Искаше да знае, че ако плъзне глава под полата й и докосне къдрещите се косъмчета, ще открие, че са овлажнели от желанието й… по него. Следобед, когато я целуна, когато я вкуси, той едва се удържа да не я притисне към дървото и да я обладае, пък по дяволите всички останали.

Не го направи, защото беше твърде рано, а и мястото беше твърде публично.

— Ах, това ми се вижда хубаво.

Мина момент преди Гейбриъл да осъзнае, че камериерът му говори за шалчето, и още един, за да се погледне в огледалото.

— Наистина е хубаво. Подай ми жакета и ножа за ботуша ми. — Той вдигна пожълтялата ръкавица от скрина, поднесе я към носа си и подуши леката, застояла миризма на кожа и Мадлин. Усмихна се.