Читать «Още един скандал» онлайн - страница 69

— Да вървим на бала.

13

Тамзин изтръгна четката от ръката на Мадлин.

— Въобще не ставаш за фризьорка!

Колкото и неприятно да беше, Мадлин трябваше да си съгласи. В простата си рокля от тъмен муселин тя се чувстваше висока и неелегантна в сравнение с Тамзин. Роклята на момичето от бял сарсанет с къса туника от бледорозов креп беше с къси ръкави и нисък корсаж, който изваждаше на показ възхитителния й бюст. Единствено обърканата руса коса разваляше цялостното впечатление, а Мадлин не можеше да стори нищо по въпроса. Тя не можеше да подреди собствената си коса, камо ли правата руса грива на момичето.

— Изглежда косата ти просто не желае да ми сътрудничи. Може би трябва да пробвам с машата… — Мадлин хвърли смутен поглед към металните щипци, които стояха върху горещата печка.

— Не! Видях какво направи с новата ми копринена рокля. Не ти позволявам да ме доближаваш с маша. — Тамзин въздъхна дълбоко и посочи столчето пред огледалото на тоалетката. — Седни. Ще ти покажа какво искам.

Мадлин се хвърли на столчето.

— Мразя неуспехите — каза тя. Като неуспеха от днешния следобед, когато тя не успя да убеди Гейбриъл да й върне тиарата.

— Но май ти се случват доста често.

Мадлин прехапа устни, за да не отвърне. Защо това, което при Елинор изглеждаше толкова лесно, при нея се оказваше толкова трудно? Тази сутрин Мадлин петнайсет минути се беше мъчила да запали огън в камината и накрая се наложи да повикат Зипора. Мършавата камериерка на лейди Табард не се хвана на оправданията й с уж мокрия кремък и успя да запали от първия опит. После се държа доста нагло.

Въоръжена с гребен и четка, Тамзин разреса дългата черна коса на Мадлин.

— Да знаеш, че те подозирам.

— Подозираш ме? — Мадлин така изписка, че се наложи да понижи гласа си една октава. — В какво ме подозираш?

— Мисля си, че може би не винаги си била компаньонка. Да не би да си дама, чиито родители са умрели без да й оставят средства за издръжка?

На Мадлин й си дощя сама да се бе сетила за толкова правдоподобно обяснение на неудачите си.

— Ами да! Точно така!

Тамзин я погледна странно в огледалото.

— Тоест… да. Сякаш още се уча как да бъда компаньонка.

— Без особен успех. — Тамзин дръпна косите на Мадлин. — Видях те. Този следобед не ме държа под непрекъснат контрол. Бях сама с лорд Хърт.

— Той опита ли нещо? — Мадлин щеше да повърне, ако бе допуснала опозоряването на това невинно създание.

Тамзин изсумтя.

— Той дори не забеляза, че те няма. Беше твърде зает да ми разяснява какви нови столове е купила майка му за трапезарията на имението Хърт. Той е мамино синче.

— Можеше да е по-лошо — ухили се Мадлин. — Можеше да ти разправя за коне.

— Този въпрос вече го бяхме разчепкали до основи. — Тамзин я погледна смразяващо.

— Когато ви настигнахме, казах на Хърт, че е време да се връщаме.

— Това трябваше да го направиш след първите петнайсет минути. Но беше твърде заета да говориш с лорд Кемпиън. — Тамзин постави ръце на раменете й, завъртя я към стаята и занавива на пръст къдриците й. — Вие двамата се хванахте за гушите на пътеката към плажа. Да искаш да ми кажеш нещо?