Читать «Още един скандал» онлайн - страница 66

— Колко добре ме познаваш. — Гейбриъл протегна ръка и изчака Макалистър да му подаде ново шалче.

— Значи, вместо да събираш сили за играта, ще похабиш безценно време, за да ухажваш херцогинята, която вече те е захвърлила?

— Не бих се изразил по толкова неласкав за себе си начин, но… да. Вярвам, че и така може да се каже.

— Бих искал да знам с какво толкова те привлича тази жена, че си готов да зарежеш здравия разум. Винаги ти е създавала неприятности, а на теб не ти трябват повече проблеми. Особено сега, когато ще хванеш Ръмбилоу за топките!

— Неприятности? — Макалистър беше прав. Мадлин му създаваше само неприятности.

— Зарежи я — заувещава го Макалистър. — Изпрати я някъде далеч. Свали я по-нататък!

Гейбриъл внимателно уви шалчето около врата си и започна сложния процес по правилното му завързване.

— Тя няма да си отиде.

— И защо не, по дяволите?

— Защото баща й още може да се появи — отвърна Гейбриъл и срещна погледа на Макалистър в огледалото.

Шотландецът се намръщи. Той отлично знаеше какво мисли Гейбриъл за бащата на дамата. Скоро след като Мадлин беше заминала за Континента, Гейбриъл красноречиво и със силен глас беше изразил мнението си за лорд Магнус в пиянския си гняв.

Макалистър не беше разбрал яда на господаря си, защото по принцип не си падаше по човешките взаимоотношения.

— Каза ли й, че може да я убият?

— Тя сама беше стигнала до този извод.

Макалистър зяпна от изумление.

— И тя отказа да си тръгне? — попита той, когато най-сетне затвори ченето си. — Аз се изправям на нокти всеки път, когато видя някой от онези злодеи с пистолети на кръста. На нейно място щях да се омета оттук.

Гейбриъл поклати глава при тази възхвала на малодушието. Макалистър никога не беше бягал от един добър бой.

— Не можеш. Ще ми трябваш преди всичко това да е приключило.

— Хъм — беше неясният отговор. Гейбриъл обаче знаеше, че слугата му е доволен. — Дори сега ти е под носа и не се налага да я преследваш.

— Напротив, налага се.

— Не ми е ясно защо.

И Гейбриъл не беше наясно. Това, което го имаше между него и Мадлин, беше неповторимо и не можеше да се сравнява с нищо в досегашния му живот. Преди четири години, когато за пръв път бяха заедно, тя нямаше представа каква изключителна връзка съществува помежду им. Плътска, чувствена връзка — да. Те бяха полудели от желание един по друг и телата им бяха нетърпеливи да се слеят. Но имаше и нещо повече — те бяха приятели. Споделяха сродни идеали, богато въображение, чувство за хумор — въпреки че сега Мадлин поставяше всичко това под съмнение. Ако той беше от типа мъже, които се скатават и са марионетки в ръцете на жените си, бракът им щеше да успее. Но той беше съвсем друг тип мъж. Вместо това тя вдигна сцена в Алмак и докато сипеше укор след укор, той можеше да мисли единствено за заплахата й да го напусне.

Прие нападките й без да пророни дума.