Читать «Още един скандал» онлайн - страница 65

Той отдели устни от нейните, изчака да види премрежения й поглед и прошепна:

— Иди си вкъщи като добро момиче, а аз ще ти спечеля тиарата, ако я разиграваме.

Тя се втренчи в лицето му и откри белезите на страстта — подутите му устни, натежалите му клепачи. Бедрата му се притискаха към нейните. Той беше готов и възбуден, а тя искаше да му даде всичко, всичко, за да го е щастлив.

— Обещай ми, Мади — нежно я придума той.

За щастие инстинктите я накараха да прояви недоверие. Тя удължи мълчанието и изчака мозъкът й отново да започне да функционира нормално. Това стана и тя превъзмогна факта, че Гейбриъл я е целунал и приласкал, само защото е целял да й наложи волята си по един деликатен начин. Мадлин вдиша дълбоко свежия въздух, опитвайки се да намери равновесие, защото Гейбриъл, както винаги, я замайваше.

Тя протегна ръка, сграбчи китките му и се освободи от прегръдката му.

— Не мога да си отида вкъщи. Както ти толкова грубо изтъкна, вече нямам дом. — Значи вече нямаше да бъде Мадлин де Лейси от имението Де Лейси? Непоносима мисъл. — Сега трябва да последвам Тамзин преди тя да разбере, че се е компрометирала. — Слагайки по този начин край на дискусията, Мадлин се отдалечи. Съзнанието й бушуваше от мисли за наученото през деня и от планове как да оправи нещата.

Той безпроблемно я настигна и влезе в крачка с нея. Пак бе сключил ръце зад гърба си.

— Тук си в опасност.

Тя наново завърза панделките на бонето си и се изложи на вятъра с надеждата, че хладният въздух ще заличи белезите на страстта по лицето й.

— Ако си тръгна, а баща ми през това време се появи, няма да има кой да го спре от това безумие.

Гейбриъл скръцна със зъби, погледна я внимателно и лицето му почервеня, веждите му се свъсиха, а челюстта му се скова.

— Баща ти няма да дойде.

Тя отвърна на погледа му.

— Няма как да отречем фактите. Ще бъде тук. Влюбен е в хазарта. Само се чудя защо още го няма.

— Ако се появи, ще си поговоря с него — дрезгаво обеща той.

Сарказмът й не закъсня да се прояви:

— Право в десетката. Сигурна съм, че ще те послуша — теб, заклетия комарджия. — Мадлин излезе извън себе си от гняв. — Той ще си въобрази, че желаеш да го отклониш от предизвикателството и така само ще усилиш решимостта му.

Гейбриъл промърмори нещо под носа си, макар че Мадлин го чу много добре.

— Опитах. Наистина опитах — промърмори той, после повиши глас и каза: — Тогава ще платиш моята цена за тиарата.

12

— Казал си й какво? — Макалистър намачка току-що изпраното и колосано шалче, което държеше в ръцете си. — Не говориш сериозно.

— Естествено, че съм сериозен. — Гейбриъл измъкна шалчето от свитите пръсти на Макалистър, поклати глава над измачканото парче плат и го захвърли.

— Казал си на мис Аз-съм-херцогинята-и-си-знайте-място-то-в-гьола, че ще й спечелиш кралската тиара и просто ще й я дадеш. А няма ли да я цункаш по задника, или… Чакай малко. — Макалистър присви очи. — Бас държа, че няма да мине без целуване на нечий задник. Твоя задник.