Читать «Още един скандал» онлайн - страница 64

— Каква стойност има думата ти? Ти самата си спечелена от мистър Найт. Ти и цялото ти имущество. Ти нямаш нищо.

Тя се втренчи в Гейбриъл с безпомощен ужас. Беше прав, разбира се. Някакво логично късче от ума и доказваше правотата му. Но тя беше потомствена херцогиня. През целия си живот притежаваше повече земи, повече богатства от всеки друг. Дори хазартните пороци на баща й не бяха успели да издълбаят дупка в семейното състояние.

И папа беше пропилял всичко с едно хвърляне на зара.

Но дори тогава тя реши, че ще отиде при мистър Найт, ще налее малко разум в главата му и ще върне нещата в предишното им състояние. Не беше помислила, че преди да предприеме каквото и да е, ще й трябват средства, и то веднага. Тя сграбчи Гейбриъл за ръката:

— Трябва да ми имаш доверие, че…

— Само глупаците взимат нещо на доверие — безизразно отговори той.

Този безмилостен отказ не биваше да я изненадва. Не биваше, но…

— Значи няма да ми помогнеш? — Ръката й се отпусна.

— Не казвам това. Но изисквам… обещание. Обещание, което този път няма да нарушиш.

— Не нарушавам…

— И няма да лъжеш. — Гейбриъл й се закани с пръст. Защото тя нарушаваше обещанията си. Беше нарушила обещанието си да се ожени за него.

— Искам една нощ с теб.

Дъхът й заседна в гърдите. Гейбриъл не говореше сериозно.

— Какво? Не!

— Да. — Той беше сериозен. Очите му бяха пълни с нещо, което би трябвало да е триумф, но по-скоро бе… гняв.

— Ти сам го каза — отговори тя с дрезгав, несвойствен за нея глас. — Бях спечелена от мистър Найт. Това със сигурност пречи на сделката, която искаш.

— Той не трябваше да чака идването ти. Владението е девет десети от закона. — Гейбриъл се огледа. Хърт и Тамзин бяха изчезнали зад хълма. Бяха сами в долината. Той дръпна Мадлин в горичката, притисна я в обятията си и сведе лице към нейното.

— Отивай си — прошепна, после бутна бонето й, което увисна на завързаните под брадичката й панделки, и я целуна.

Не биваше да му позволява това. Вече беше познала вкуса му и се бе оказала твърде податлива на съблазънта му. Но той се целуваше прекрасно! А животът беше станал толкова сложен. Нещата не бяха в черно и бяло. По всички въпроси мнението й беше разколебано. Вече не знаеше на кого да се довери и от кого да се страхува.

Но знаеше, че никога не се е бояла от Гейбриъл. Той я притискаше плътно до себе си, сгряваше я, даваше й да усети силата му. Ръцете й се настаниха на силните му рамене. Очите й се затвориха и тя попадна в мрачния свят на сетивата.

Соленият и хладен бриз щипеше кожата й. Клоните над тях изскърцаха, листата зашумоляха, а в далечината вълните се разбиваха на брега. Слънчевата светлина се промъкваше през листака и я обливаше с топлината си. Устните му се люлееха над нейните, сякаш лекият натиск му доставяше най-голямото удоволствие на света, докато тя сама не отвори устни — съвсем лекичко, колкото да го опита. Само за едно бързо стрелване на езичето.

Гейбриъл улови езика й между зъбите си и засмука връхчето му, облиза го и го прелъсти в устата си. Те се вкусваха и докосваха, отворени един към друг. Мадлин се озова сред вихър от цветове — червено, черно и експлозии от златисто. Пулсът й се ускори, кръвта забушува в слепоочията й, дъхът й се смеси с неговия и двамата станаха едно с вятъра, дърветата и земята. Те се сляха с дивата природа като въплъщение на необузданата и великолепна страст.