Читать «Още един скандал» онлайн - страница 63

— Да замина? — Грубата му команда я свари неподготвена. Не си беше представяла, че ако се озове във властта на Гейбриъл той толкова лесно ще я пусне да си ходи. — Как да изоставя Тамзин и другите? Те са в опасност.

— Не са. Държа нещата под контрол.

— Що за контрол?

— Няма ли просто да ми се довериш?

— Разбира се — изненадано отвърна тя. Щом Гейбриъл имаше план, то той със сигурност беше добър.

Той се поколеба.

— Върви си тогава.

— Не и докато тиарата е застрашена. — Хърт и Тамзин все още бяха в обсега на полезрението й, следователно изпълняваше задълженията си на компаньонка. Мадлин си пое дъх и смело изрече: — Татко още не е дошъл.

— Няма и да дойде, така че тръгвай.

— Откъде накъде? Ще се погрижа за сигурността на двете ни с Тамзин. Освен това имам всички причини да вярвам, че татко ще се появи. Дори е изпратил тиарата като залог. — Тя зачака Гейбриъл да каже нещо, да предразположи молбата й за помощ.

Той едва трепна с мигли.

— Глупаво, но не и изненадващо като се има предвид кой е баща ти.

— Не е редно да обиждаш татко. — Не че думите на Гейбриъл не бяха истина. Това бе причината да не се вслуша в гласа на мъдростта и да напусне Шалис Хол. Дори с нея папа неизменно се забъркваше в неприятности, а ето какви ги беше надробил, когато тя замина в чужбина!

— Моля за извинение. — Гейбриъл свъси вежди. — Ти не обиждаш моето семейство. И аз не бива да обиждам твоето.

— Никога не бих могла да обидя Джери. — Мадлин се усмихна на милия спомен. — Той беше очарователен.

— И млад. Много млад. Много глупав. — Гейбриъл толкова рязко смени темата, че беше очевидно: болката от загубата на Джери още беше прясна. — Вярвам, че щеше да ме помолиш за помощ.

Хърт и Тамзин вървяха без да бързат, докато Хърт я наставляваше по някакъв, по всичко изглежда много важен, въпрос — е, важен за него. Мадлин още повече забави крачка, за да увеличи дистанцията между двойките.

— Трябва да спечелиш тиарата за мен.

Гейбриъл спря на място.

— А, значи за това сме толкова мили?

— Не съм мила, просто те търпя — изстреля тя. После си спомни, че малко четкане няма да дойде зле и добави: — Не искам да те убият.

— Само да ме поочукат. — Ръката му гальовно се плъзна нагоре по рамото й. Гейбриъл се наведе и я погледна право в очите. — Не обичаш комарджиите, но сега имаш нужда от мен. Горката Мади, сигурно ти е било много трудно да ме помолиш.

Значи нямаше да се даде лесно. Вятърът развя кичура, изплъзнал се изпод бонето й. Гейбриъл го прибра на място.

— Искаш тиарата си, нали? Каква цена си готова да заплатиш?

Значи той още я обичаше. Мадлин се почувства неудобно.

— Да заплатя?

— Нали не си си въобразявала, че неморален комарджия като мен ще спечели нещо толкова ценно като кралската тиара и ще ти я даде даром, нали?

Връхлетя я разочарование — въпреки че трябваше да очаква подобно нещо. Тръгна по пътеката, ръцете й висяха неподвижно покрай хълбоците.

— Не, не съм. Мога да ти дам думата си.