Читать «Още един скандал» онлайн - страница 26

— Не е беден — увери я Тамзин. — Баща му е скуайър, а майка му е дъщеря на барон.

Мадлин смътно си спомняше как собствената й камериерка проверяваше дали ютията се е сгорещила достатъчно. Близна пръст и докосна гладката повърхност.

— Merde! — изпсува на френски тя.

— Това са съвсем почтени връзки! — възрази Тамзин.

— Прощавай. И да не си повторила това, което чу. — Добре че Тамзин не знаеше ругатнята, която Мадлин беше научила от един френски войник. Ругатня, която Елинор й бе забранила да използва.

Мадлин остави ютията, изпъна пръст над купата и изля малко вода от каната върху мехура, който започваше да набъбва.

— Не говорех на теб, скъпа. Ютията. Прекалено е нажежена. — За да я пипаш с пръст, добави наум.

Но дали беше твърде гореща за самата рокля? И представа си нямаше.

Завърна се към задълженията си с удесеторена предпазливост. Занесе ютията до дъската, притисна я към финия памучен плат и я вдигна. Всичко изглеждаше наред — плоско и без гънки, а нали това беше идеята.

— Разкажи ми за семейното му положение — каза Мадлин, докато гладеше едно намачкано място.

Виж ти, не било чак толкова сложно!

— Той е единственият син. — Тамзин обгърна с ръце гърдите си и мечтателна усмивка затрептя на устните й. — Родителите му притежават прекрасно имение в съседство с нашето и доста приличен доход.

— Колко голям е твоят Джефи?

— На деветнайсет.

— Твърде млад.

— Разбира от коне. Помага на баща си при отглеждането и обучението им. Ах, колко е красив, когато навива ръкавите на ризата си и язди тези красиви, чистокръвни зверове! — Като гледаше да не уцели купчината рокли, Тамзин се хвърли по гръб на леглото и зарея поглед в балдахина. — Те са известни коневъди.

— Нима? Дали съм ги чувала?

— Конюшни „Радли“.

— Да, наистина съм ги чувала! Елинор казва за тях, че са сред най-добрите коневъди в страната. — Елинор разбираше от такива неща, защото беше отлична ездачка.

— Херцогинята е казала така! — Тамзин се изправи и удари юмрук в дланта си. — И аз така ще кажа на татко. Той харесваше Джефи преди да се ожени за Онази Личност. Но Онази Личност е амбициозна!

— Сякаш това е болест. — Мадлин гладеше с нарастваща увереност. Гънките бързо изчезваха. Гладенето беше въпрос на здрав разум — както и всичко останало.

— Ами да. Заради нея с Джефи бяхме разделени, а аз трябваше да изтърпя цял сезон.

Трагичният тон на момичето вбеси Мадлин. Тамзин демонстрираше липса на здрав разум. Здравият разум, с който Мадлин имаше защо да се гордее. Допреди онази ужасна сцена в Алмак.

Ох, защо въобще мислеше за това?

Знаеше защо. Защото видя Гейбриъл и старите спомени саботираха спокойствието й. Тя дълбоко си пое дъх и взе решение да излезе от ситуацията с благородство и зрялост. В края на краищата знаеше, че рано или късно ще се натъкне на него. Просто срещата се беше състояла… скоро.

— Един сезон в Лондон не е цяла трагедия.

— Не и когато ме тикат към толкова противен тип като мистър Ръмбилоу.