Читать «Още един скандал» онлайн - страница 25

Мадлин обмисли възможността да я цапне с юмрук — след като първо цапне Гейбриъл, разбира се.

— Намирам я за очарователна. — Мистър Ръмбилоу се поклони на Мадлин с усмивка, която би могла да покори сърцето й, ако той не беше комарджия, а тя — истинската херцогиня.

— Благодаря — заядливо отвърна тя.

Тамзин се изправи.

— Сега бих желала да се оттегля в стаята си. Мис Де Лейси, придружете ме моля.

Гейбриъл и мистър Ръмбилоу се изправиха и вторият собственоръчно дръпна шнура на звънчето.

— Икономът ще ви заведе в стаята ви.

Тамзин се изнесе от гостната без поглед назад. Мадлин бързо остави чашата си, направи реверанс на мистър Ръмбилоу и също излезе.

Тамзин стоеше като статуя в средата на спалнята. Стиснатите й юмруци висяха неподвижно.

— Мразя го.

— И аз.

Но Мадлин знаеше, че не говорят за един и същ човек.

— Мистър Ръмбилоу?

— Онази Личност и татко искат да се оженя за него, но не са познали. Няма да стане. Ще се оженя за Джефи и никой не може да ме спре.

Джефи? Мадлин излезе от страховитото вцепенение, което роклите на Тамзин, намачкани от пътуването и пръснати по леглото, бяха предизвикали у нея, и попита:

— Кой е Джефи?

Тамзин въздъхна като кралица, която е обичала един, но е трябвало да се омъжи за друг.

— Джефи е голямата ми любов.

Мадлин си даде сметка, че й се отваря повече работа от предвиденото. Налагаше се да оправи роклите плюс бъркотията в живота на Тамзин. И баща си, когато се появеше тук.

— Разкажи ми всичко.

— Знаех, че ще ме разбереш. — Тамзин впери в Мадлин големите си очи. — Веднага щом видях как се справи с Онази Личност, разбрах, че не си за пренебрегване.

— Вярно е. — Не беше за пренебрегване и това, че през живота си не беше изгладила и една кърпичка. Не мислеше, че Тамзин може да й предложи помощ, но онази лигава камериерка беше разпънала дъската за гладене и две ютии седяха върху студената печка. Какво можеше да се обърка?

— Джефи е единственият мъж, който някога ще обичам. — Тамзин се отнесе в сладкия спомен. — Той е висок и е толкова хубав! Джефи е най-популярният джентълмен в окръга и ми е хвърлил поглед.

— Хм. Приятен ли е? Честен? Мил? Добър?

— Много повече: той е ослепителен!

— Разговаря ли с теб? — Мадлин разгъна една рокля върху дъската.

— Обича да танцува с мен.

Мадлин не чу нищо съществено за Джефи, а обожанието, което грееше от лицето на момичето, беше само силно увлечение. Това не вещаеше щастлива романтична развръзка. Очите на Мадлин се свиха в цепки и тя се втренчи в двете черни ютии. Нуждаеше се от ръкавица, за да хване железните им дръжки… ето я. Тя вдигна плата с белези от изгорено.

— Какви са връзките му в обществото?

Сияещото лице на Тамзин помръкна.

— Ами… — тя изтупа едно въображаемо мъхче от полата си.

— Предполагам, че не са възможно най-добрите. — Но ако Джефи беше добър човек, какво значение имаха връзките? Гейбриъл беше граф Кемпиън — фамилия, по-стара дори от нейната — а когато я срещна, се подвизаваше като зестрогонец. Тя нямаше нищо против, в крайна сметка имаше много малко мъже, по-богати от нея. После той се изяви като комарджия и мерзавец, и ей го на — отново вгорчаваше живота й.