Читать «Още един скандал» онлайн - страница 14

Кристина Дод

— Приема ли? — Мадлин наостри уши. Тези двете отиваха на приема?

В очите на лейди Табард проблесна зловещо пламъче, но не се обърна към нея, а към Елинор.

— Вие сте млада, ваша светлост, и може би ще съм ви полезна с един съвет: компаньонките, все едно в какви родствени отношения си с тях, не бива нито да се виждат, нито да се чуват.

Това бе изречено на всеослушание и Мадлин се изчерви. Започваше да разбира аргументите на Елинор: как щеше да изкара като прислужничка, щом още сега копнееше да залепи два шамара на лейди Табард?

Елинор я предупреди с поглед.

— Що за прием е това, лейди Табард?

— Ами че прием, даван от мистър Ръмбилоу! — Лейди Табард премлясна с тънките си устни. — Нали го знаете, онзи доста заможен млад джентълмен.

— Отсъствах от страната — обясни Елинор.

— Той е олицетворение на младия ерген: красив и щедър, ах. — И бездруго тесните очи на лейди Табард се присвиха по посока на дъщеря й. — Той организира най-изисканите приеми в Лондон и е наел Шалис Хол, за да направи сензация.

Мадлин копнееше да поведе разговора. Отпуснатият ритъм на Елинор я караше да се пече на бавен огън.

— Откъде идва? Този мъж го нямаше, когато заминах в чужбина.

— Ръмбилоу е пристигнал в началото на годината от Южна Африка, ако не се лъжа. Или беше Индия? Непрекъснато ги бъркам. Но все тая. Ах, какви вечеринки, какво нещо откакто е пристигнал! То не бяха балове, то не бяха приеми! — Лейди Табард притисна ръце към изобилната си гръд. — Моята малка Тамзин му хвана окото и сега идваме, за да може джентълменът да облече вниманието си в почтено предложение.

Тамзин заби поглед във вратата, сякаш се надяваше, че земята ще я погълне и ще я спаси от проклятието да има такава мащеха.

И наистина, по вратата се почука.

Тамзин скочи на крака.

Вратата се отвори, за да разкрие мисис Форсайт и слугинята, претоварени с блюда и посуда. За миг те сложиха масата, поставиха супника с яхнията в средата, наредиха питата стилтънско сирене, дебелата погача бял хляб и греяното вино.

Лейди Табард огледа масата без да става от мястото си.

— Трябва да протестирам. Това е безобразна гощавка за хора от сой, да, подигравка, наистина.

— Но при тези обстоятелства е същинско пиршество — намеси се Елинор. — Благодарим ви, мисис Форсайт. Ще ви извикаме, ако се нуждаем от нещо.

Мисис Форсайт направи реверанс на Мадлин, понаведе се към лейди Табард без да прави реверанс, и, докато биеше отбой през вратата, хвърли съчувствен поглед към Тамзин.

Лейди Табард се надигна от креслото. Двете братовчедки се спогледаха усмихнато, докато матроната се опитваше да реши къде е началото на кръглата маса. Най-накрая дамата се настани възможно най-близо до супника.

Тамзин седна отляво на мащехата си, което изненада Мадлин. Тя мислеше, че момичето ще избере най-отдалеченото от лейди Табард място. Но може би беше по-добре, че избягва визуалния контакт. Мадлин навреме се сети да издърпа стола на Елинор и седна далеч от огъня.