Читать «Още един скандал» онлайн - страница 137

Никой не разбираше. В стаята се разнесе объркан ропот. Гейбриъл чакаше с изправен гръб и безстрастно изражение на лицето. Нея. Чакаше нея.

Но нали беше казал, че не е като баща й. Нали беше поискал тя да му се довери. А тя му бе обещала, че е негова, че той може да разполага с нея както иска.

Вярваше ли му? Щеше ли да удържи на обещанието си?

Друго би било немислимо. Независимо дали той наистина я искаше или не, тя беше херцогиня Магнус. Тя беше дала дума.

Не можеше и нямаше да я наруши отново.

— Това е моята ръкавица. — Мадлин едва изрече думите и Тамзин трябваше да се наведе, за да я чуе. — Това е моята ръкавица — каза Мадлин по-силно. — Лорд Кемпиън ме заложи срещу десет хиляди лири.

В салона се разнесе изненадан шепот.

— Какво искаш да кажеш? — попита лейди Табард. — Мис Де Лейси, говорите абсурдни работи. Та защо му е на някой от тези джентълмени да се интересува от вас?

— Той не може да постъпва така! — Тамзин хвърли към Гейбриъл възмутен поглед.

— Може, ако му позволя. — Мадлин използваше цялата си сила, за да остане спокойна, но ръцете и гласът й трепереха.

Сякаш хиляди мравки я полазиха, когато Ръмбилоу спря погледа си на нея. Той обяви със замаха на магьосник от Воксхол:

— Отдавна знаех, че една персона се подвизава сред нас инкогнито и много се забавлявах, докато тя се опитваше да влезе в ролята на компаньонка на лейди Тамзин. Да, приятели мои, вярно е. Мис Де Лейси е мис Де Лейси, но освен това е и маркиза Шеридан, бъдеща херцогиня Магнус.

Сега всички очи бяха обърнати към Мадлин. Разнесе се шепот — тънък, съскащ звук, който помнеше от първия път, когато бе скандализирала обществото. Сега беше по-лошо. Този път гневът не й служеше за преграда срещу притеснението. Кожата й пламна в пожар, червени петна избиха но бузите й.

— Знаех си! — обърна се мосю Вавасьор към съпругата си. — Не ти ли казах, че тя е херцогиня Магнус?

Мадам Вавасьор измърмори нещо в знак на съгласие. Мадлин не можеше да откъсне поглед от профила на Гейбриъл. Почти чуваше как той й заповядва: Върни се при мен. Лейди Табард проточи врат, за да види Мадлин.

— Не е вярно. Тя е братовчедката на… — Нещо я порази: събитията от последните няколко дена, поведението на Мадлин, абсолютната неподвижност на Гейбриъл. Очите на лейди Табард се окръглиха, когато тя узна кого е обиждала толкова прямо.

Но вярваше ли Мадлин, че Гейбриъл ще се погрижи за нея, че ще бъде неин любим, неин съпруг… неин партньор във всичко? Защото ако вярваше, трябваше да приеме, че той преследва друга цел, която не е да я нарани. Трябваше да повярва, че това не е проява на отмъстителност, или по-лошо, на безразсъдство, а добре обмислена стратегия. Не знаеше какво ще постигне с нея, но в доверието нямаше логика или разсъдък.

Големия Бил напусна поста си до вратата.

— Какво правиш, Търстън? Играй за десет хиляди, не играй за нея. Тя не е никаква херцогиня.

Дамите и господата се опулиха: слуга да порицава господаря си! Мадлин видя как ги залива вълна от неудобство.

А тя вярваше ли на Гейбриъл? Доверяваше ли му се? Ако не му се довереше сега, губеше всяка възможност да провери нататък.