Читать «Още един скандал» онлайн - страница 136

Отново се чу равномерното пляскане на картите по масата. За разлика от Гейбриъл, Ръмбилоу показваше признаци на умора от продължителната игра. Русата коса бе залепнала на мокрото му чело. Лицето му лъщеше със сивкав оттенък. Мишниците на сакото му бяха овлажнели от пот.

Мадлин се радваше. Дано страда за всяка изгубена точка. Дано агонизира при всяко раздаване на картите. Дано… тя погледна към лакеите. Към Лорн, който се извисяваше застрашително. Към Големия Бил, който се беше преместил така, че да я гледа. Реалността я зашлеви по лицето.

В случая надеждите и пожеланията нямаха значение. Нямаше значение дали Ръмбилоу ще загуби. Той беше скроил нещата така, че да обере цялата печалба. Как — не й се мислеше.

Гейбриъл разполагаше с план, но този план включваше отряд въоръжени мъже, които трябваше да проникнат в имението под командването на Макалистър, който го нямаше. Ами сега?

А тя с какво можеше да е от полза?

Гейбриъл разкри картите си.

Ръмбилоу също.

Мистър Грийн преброи точките и сметна общия сбор.

— Остава една последна игра и край! — обяви той с треперещ от вълнение глас.

„Невероятно.“ „Необикновено.“ „Удивително.“ — Салонът се изпълни с шепот.

— Абсолютно невъзможно — промърмори лорд Табард. — Кемпиън водеше през цялото време. Или късметът му е изневерил, или…

Мадлин не знаеше какво следваше след „или“, но сега в задушното помещение се възцари очакване. Комарджиите се приведоха напред и напрегнато се вгледаха в Гейбриъл, който разбъркваше картите.

— Сега ли ще се играе за допълнителния облог? — попита Тамзин баща си.

— Още десет хиляди лири от Ръмбилоу или нещо на Кемпиън — кимна той.

Гейбриъл остави картите с лицевата част надолу, вдигна колодата и отново я изсипа на масата в съвършена купчина.

— Време е да обявиш какво ще искаш. — Гейбриъл сякаш се надсмиваше над напрегнатата съсредоточеност на опонента си.

Ръмбилоу се втренчи в Гейбриъл и за един кратък миг Мадлин зърна кръвожадния вълк под лустрото на джентълмена. Тогава чаровната му усмивка отново се появи. Същата онази усмивка, която беше омаяла всички дами по време на пристигането им.

Но сега тя не омая никого. Дамите се свиха, сякаш усещаха нещо нечисто под привидната й сърдечност. Най-накрая погледът му се спря на Мадлин и се задържа на нея.

— Ах, Кемпиън, сещаш се какво искам.

— Представи си, така е. Първо да видя десетте хиляди, после залагам една херцогиня. — Под невярващия поглед на Мадлин Гейбриъл извади ръкавицата от джоба на сакото си и я хвърли на масата. — Спечели я и е твоя.

28

Краката й се подкосиха и Мадлин улови ръката на Тамзин, за да не падне.

Точно като баща ми. Гейбриъл беше точно като баща й, залагаше я в игра сякаш не бе нищо повече от монета или скъпоценен камък.

Когато беше отказал да й стане мъж, когато бе направил дисекция на характера й — не злобно, а печално, тя си мислеше, че ще загине от мъка. Но болката тогава не бе нищо в сравнение с болката сега. Това беше най-лошото, което можеше да й се случи.

Любимият я беше предал.

Тамзин я прегърна утешително.

— Какво има? — прошепна тя. — Не разбирам.