Читать «Още един скандал» онлайн - страница 123

— Или престъпник — добави Мадлин.

— Или и двете — услужливо се намеси Големия Бил.

— Но… О! — Тамзин затисна уста с ръката си и огромните й очи се втренчиха в празното пространство.

— Сега тичайте обратно в къщата и ти — Големия Бил посочи с пръст Мадлин — имай грижата малката да си затваря плювалника. Щото иначе идвам и това хич няма да ви хареса. — Той отново се изплю, този път едва ли не върху обувките на Мадлин.

Тамзин изскимтя и отскочи назад.

Обикновено летаргичният темперамент на Мадлин сега избухна. Тя се втренчи право в очите му и не помръдна.

Когато гнусната слюнка джвакна до нея, тя отиде при Големия Бил.

За забавление на другарчетата му, Големия Бил се ухили и взе да издава мляскащи звуци, уж от целувки.

С едно-единствено бързо и плавно движение Мадлин го удари под брадичката с опакото на ръката си.

Главата му изпращя назад и Големия Бил преглътна всичкия си гаден тютюн.

Мадлин отскочи.

Големия Бил се хвана за корема и устата му зейна.

Мадлин сграбчи чантите, връчи едната на Тамзин и нареди:

— Идвай, миличка. Да се прибираме вкъщи преди да са усетили отсъствието ни.

25

Докато мъжете се смееха на Бил, Мадлин и Тамзин бързо се изнизаха рамо до рамо. Веднага, щом се измъкнаха от конюшнята, Мадлин изруга:

— Merde! Не трябваше да си изпускам нервите. Големия Бил ще се озлоби… още повече.

— Не е възможно наистина да съжаляваш. Той е отвратителен. Обиди те, принизи те до нивото си и — какво искаше да каже? Защото иначе идвал? — Тамзин гневно закрачи към имението. — Искам да се оплача на папа и то незабавно.

— Не. — Мадлин се огледа зад себе си, но не забави темпо. — Не можеш. Това ще съсипе всичко.

— Какво ще съсипе? Приема на мистър Ръмбилоу? Много ми е неприятно да ти го кажа, но за мен той вече е съсипан. — Тамзин беше развила характер. — Как искаш да танцувам и да се смея още два дни, когато онзи тип буквално заяви, че съм затворничка? Откъде накъде? Аз съм аристократка. Тук би трябвало да съм гостенка.

— Би трябвало.

На запад небето бе сребристосива амалгама и пейзажът тънеше в сянка. Вятърът духаше откъм морето и стоновете на дърветата заглушаваха всеки шум зад гърбовете им. Тамзин се препъна в туфа трева. Мадлин я улови под ръка и й помогна да възстанови равновесието си, но дори този инцидент не ги накара да забавят крачка. Дебнеше ги опасност.

— И защо трябва да си държа затворен… плювалника? — Тамзин дишаше тежко от възмущение и от усиленото темпо.

— Той искаше да каже, че ако някоя от нас вдигне тревога, лошо ни се пише.

— Нищо не може да ти направи.

— Тамзин, ти въобще имаш ли мозък в главата? — разяри се Мадлин. — Ако случайно не си видяла, там имаше твърде много мъже с твърде много оръжия, и те уверявам, че това не са ловджии, изпуснали лисицата. — Тя направи пауза. — Изолирани сме. Играта е започнала. Матроните, дъщерите и синовете им — никой няма да ни повярва какво се случи. Ще ги интересува защо искаме да си тръгнем.

Тамзин беше поразена от тази логика.

— Но не можем да оставим мистър Ръмбилоу да ни държи в плен! Той сигурно крои нещо нечисто. — Момичето удари с юмрук в дланта си. — Никога не съм му вярвала!