Читать «Още един скандал» онлайн - страница 118

— Не съм никакво дете!

— Искам всичко, Мадлин. Сърцето ти, душата ти, мислите ти, мечтите ти… искам да те опозная. Искам да бъда с теб. Искам да ми вярваш. — Той се наведе и я целуна по челото. — Върни се, когато си в състояние да ми дадеш ръката си, не само ръкавицата си.

24

Мадлин просто трябваше да се прибере обратно в спалнята. Тя се концентрира върху стъпките, за да не мисли за нищо.

По пътя кимна на една от госпожиците Грийн. Усмихна й се, забравяйки, че като компаньонка трябва да направи реверанс. Мис Грийн се втренчи в нея, но не каза нищо. Може би защото изражението на Мадлин беше особено. Може би защото залиташе, докато ходеше. Не знаеше. Не й пукаше.

Натъкна се на лейди Табард, която й съобщи, че Тамзин се е оттеглила в спалнята след добрата новина.

— Точно този следобед, преди лорд Табард да е влязъл за играта, лорд Хърт го помоли за разрешение да направи предложение на Тамзин. Ето, казах го. Какво мислите за това?

Мадлин впери мътен поглед в лейди Табард и със закъснение осъзна, че трябва да изкаже поздравленията си. Но лейди Табард я изпревари:

— Лорд Табард й го съобщи и тя въобще не се държа лошо. Мисля, че ще приеме. Да, наистина. Сигурно ще разбере каква чест й е оказана, а пък лорд Табард разправя, че Хърт бил невероятно богат и след смъртта на баща си ще стане маркиз. Да, това ще й прочисти главата от оная история с Джефи. Сигурна съм. Винаги съм искала най-доброто за нея. — Лейди Табард сграбчи ръкава на Мадлин. — С лорд Табард сме ви много задължени, скъпа мис Де Лейси. Тази великолепна възможност изникна благодарение на вашето старание. Казах на лорд Табард, че следващия месец непременно трябва да ви отпуснем още едни почивен ден.

Мадлин не разбираше за какво чак толкова са тези излияния. Едва си спомняше Хърт, Тамзин и неудачната си сватовническа авантюра.

— И да увеличим възнаграждението ви, разбира се — побърза да добави лейди Табард. — Не искаме Тамзин да загуби новата си компаньонка.

— Извинете ме. — Мадлин изхълца и се шмугна покрай матроната. Отиде до спалнята, затвори вратата след себе си, опря се на стената и бавно започна да се свлича надолу.

От леглото се чу подсмърчане. Мадлин застина и се втренчи в плачещата купчинка, просната на юргана. Разбира се. Лейди Табард беше споменала, че Тамзин е тук. Май Тамзин не беше доволна от полученото предложение. А може би страдаше от някакъв друг глупав проблем, който мъчи само осемнайсетгодишните.

Да съчувства на една хлапачка? Нямаше да стане.

Тамзин вдигна глава и се втренчи в Мадлин.

— Какво ти е? — попита тя, подрезгавяла от плач. Погледът, който Тамзин й отправи: нещастен, но загрижен — срина защитните й прегради.

— Трябва да се махна оттук — избъбри тя, разстроена от съчувствието на момичето. — Лорд Кемпиън току-що… току-що…

— Нарани ли те?

Мадлин поклати глава:

— Крещя ли ти? Не, това нямаше да те притесни. — На Тамзин й просветна и тя се изправи: със зачервени и подпухнали очи, с ръце отпуснати в юмруци покрай хълбоците.