Читать «Още един скандал» онлайн - страница 120

— Може би не съм херцогиня и може би ми липсва здрав разум — Тамзин си пое дъх — но както ви наблюдавах двамата, бих се заклела, че и той те обича.

Мадлин се помъчи да отговори без да заплаче горко:

— Той така твърди, но според него не му се доверявам.

— Това вярно ли е?

— Не! Не! — Но Гейбриъл беше толкова уверен. И съвсем не изглеждаше радостен да я отблъсне. По-скоро беше уморен и унил. Мадлин отново зарови лице във завивките. — Не знам. Струва ми се, че му вярвам, но когато поиска от мен да му поверя отговорност за нещо… — Мадлин махна с ръка — каквато и да е, наемането на градинари, ако щеш, аз не мога, поболявам се.

Тамзин пак я потупа по рамото.

— Значи лорд Кемпиън не те е отблъснал. Не и наистина. Но за да живее с теб, за да се ожени за теб, той настоява ти да му се отдадеш докрай. Да му повярваш от сърце.

При това абсолютно излишно и неискано разяснение Мадлин отново се разрида.

— Ти беше искрена с мен — дръзко изрече Тамзин. — Защо и аз да не ти кажа истината?

Ама че тъп въпрос!

— Защото н-не и-и-искам да я ч-чувам.

— Ха, и аз не исках!

Мадлин през сълзи огледа малката спалня и си помисли за предстоящата вечер, която трябваше да прекара в обкръжението на съпруги, синове и дъщери, докато истинските мъже играят. Помисли си за утрешния ден — сив и скучен. Помисли си за очакването отново да види Гейбриъл.

То бе непоносимо.

— Трябва да си тръгваме.

— Какво? — преглътна Тамзин.

— Трябва да си тръгваме. Сега. Още тази вечер. Тиарата е у мен. Баща ми не е тук. Ти не искаш да останеш. — И въпреки че Мадлин не можеше да спаси всички от нечестивите замисли на мистър Ръмбилоу, сърцето й се бе привързало към Тамзин. Можеше да спаси момичето. Искаше да го спаси.

— Да тръгваме!

Тамзин се плъзна до ръба на леглото и погледна Мадлин със смесица от объркване и надежда.

— Къде?

— В Лондон, за да освободим братовчедка ми Елинор.

Тамзин се стресна при споменаването на това име.

— Запознах се с нея в хана. Тя е истинската компаньонка.

— Да. Много добре. — Мадлин слезе от леглото. — Ще оставим бележка, в която съобщаваме на родителите ти коя съм и къде да те намерят след като приключат с това парти.

— Толкова ще са ти бесни, че си нямаш представа.

— След края на този прием ще са ми благодарни. — Мадлин не можеше да каже повече. — Ще те представя на най-добрите домакини в Лондон като моето специално протеже. Лейди Табард ще изпадне в екстаз.

Тамзин събра ръце пред гърдите си и се втренчи в празното пространство.

— Джефи не ме обича истински, нали?

— Не мога да ти кажа, скъпа. Ти знаеш най-добре от всички.

— Я да си отивам. — Тамзин увеси нос.

— Гейбриъл иска да се махна оттук и сигурно ще е щастлив да научи, че съм си отишла — скръбно додаде Мадлин.

Тамзин намокри една кърпичка и обърса лицето си.

— Мислиш ли, че затова те е отблъснал? За да си тръгнеш? — Тя намокри още една кърпичка и я подаде на Мадлин.

Сърцето на Мадлин направи неочакван скок, когато тя притисна влажния плат до горещото си лице.

— Може би. — Тя си спомни неговото напрегнато, печално изражение и надеждата я напусна. — Не. Не ме приема каквато съм, а аз не мога да бъда някоя друга.