Читать «Още един скандал» онлайн - страница 117

Гейбриъл отново бе завладян от усещането за неловкост.

— Ще ме разсейваш.

— Ще ти помагам. Наистина мога да бъда доста страшна, особено когато знам, че ми подсигуряваш гърба.

— Ти ще ми подсигуряваш гърба — тихо възрази той.

Тя обгърна ръцете му.

— Ще се подкрепяме взаимно. Когато това приключи, ще отида в Лондон, ще спася Елинор, и ще обясня всичко на мистър Найт…

— Нима?

— Тогава ще изпратим обявление за събитието в „Таймс“. Мисля, че ще успея да уредя сватбата за по-малко от шест седмици.

Сега знаеше, че се бе заблудил. Женеше се за Мадлин, жена от огън и скрита страст… която се грижеше за всичко свое, защото не можеше да се довери на никой друг. Гейбриъл изправи рамене.

— Правилно ли те разбирам? Всичко, което желаеш, се свежда до мъж, на когото можеш да разчиташ, който държи на думата си, който ще спазва брачните си обети, докато смъртта ви раздели?

— Да! — Мадлин едва си поемаше дъх от радост.

— Мъж на място?

— Да!

— Това съм аз.

Тя наклони глава без да разбира безпокойството му, без да предчувства ултиматума, който Гейбриъл се готвеше да й постави.

— Но се боиш, че ако се осланяш на мен, аз ще те предам и ти ще се озовеш по лице в калта. С баща ти това се е случвало непрекъснато.

При споменаването на лорд Магнус доволното изражение се изтри от лицето на Мадлин и се замени с предпазливост.

— Не, не разчитам на папа.

— Но раните от времето, когато си разчитала на него, още те наболяват.

Мадлин оправи роклята си и я приглади с ръце.

— Не знам за какво говориш.

Гейбриъл си даваше сметка, че тя отлично разбира думите му. Просто не искаше да погледне истината в очите.

— Предпочете да избягаш от мен, вместо да останеш и да видиш не съм ли по-добър от него в дългосрочен план. А сега… сега твърдиш, че си моя, но още не си отворила сърцето си докрай.

— Не е вярно! — Отговорът дойде твърде бързо.

Той я последва и я заклещи в ъгъла. Би било много по-лесно, ако можеше просто да пренебрегне въпроса.

— Кажи ми, Мадлин, какви задачи по управлението на именията ще ми възложиш?

— Не те разбирам.

— Ще се нагърбя ли с възнаграждението на прислугата?

— Виж сега… аз се занимавам с това. Изработила съм си схема. — Тя изобрази измъчена усмивка, но не успя да го погледне в очите. — Не е нужно да се натоварваш излишно.

Той я притисна към стената.

— Да купя ли коледни подаръци за всички? Ще си направя списък и ще карам по него.

— Винаги планирам коледните покупки месеци предварително. Няма защо да се…

— …натоварваш излишно, знам.

Мадлин се сви, сякаш той беше вълк, а тя — беззащитна овчица.

— Виж се само — нежно я укори той. — Настръхнала си като таралеж. Намръщено чело, скръстени ръце. Бас държа, че ти се гади.

— Аз… просто…

Гейбриъл почти й беше повярвал. За един кратък миг под слънцето на радостта беше помислил, че е сбъднал мечтата си и сега разочарованието го настърви. Предизвика го към откровения.

— Всички те мислят за силна и самоуверена, ала отвътре си едно изплашено дете, което очаква предателство от страна на този, който най-много обича.