Читать «Още един скандал» онлайн - страница 116

Гейбриъл притискаше изтощената Мадлин към гърдите си. Той бавно прокара ръка по гърба й я размачка, недвусмислено изразявайки възхищението си. Идеята тя да поеме водещата роля не му бе харесала, но проявените задръжки бяха направили наградата още по-сладка.

Той чу — усети — как тя въздъхна дълбоко и дойде на себе си. Без да вдига глава, Мадлин целуна врата му.

— Обичам те. Толкова много те обичам.

Ах, точно от това се нуждаеше, точно това искаше да чуе. Притисна я още по-здраво в прегръдките си.

— Кълна ти се, че съм твоя. Все едно какво ще ни донесе бъдещето, аз съм вечно твоя. — Мадлин разпери широко ръце. — Аз съм херцогиня Магнус. Херцогиня Магнус никога не престъпва дадената дума. На твое разположение съм.

— Заклеваш ли се?

— Това е моят тържествен обет — отвърна Мадлин с ръка на сърцето.

Ужасното напрежение, което стягаше гърдите му, се поразсея. Сега тя наистина разбираше. Осъзнаваше потребностите му. Потребностите им.

— Ще се ожениш ли за мен? — попита го Мадлин.

Той настръхна. Тя беше поискала ръката му. Това не бе редно.

В този момент той осъзна, че страда от чувство за накърнено мъжко достойнство и се изсмя при тази размяна на ролите. Последния път той я беше попитал, може би беше справедливо и тя на свой ред да му зададе този въпрос. Гейбриъл вдигна глава и я погледна право в очите:

— За мен ще бъде чест. От четири години чакам да придобия качеството на твой съпруг.

Очевидно изражението му е било красноречиво, защото Мадлин се замисли.

— Ще превъзмогнем миналото, нали?

— Ще го превъзмогнем. — Налагаше се да го направят.

Тя се изправи колкото се може по-достойно, въпреки че краката й трепереха, и се отдръпна, за да може и Гейбриъл да стане.

— Ще ти угаждам във всичко. Ще живееш като крал от старите времена — със слуги, които тичат, за да изпълнят и най-малкото ти желание, с един-два замъка на разположение и Лондон през пролетта, лов през есента…

Гейбриъл се почувства неловко.

— Звучи невероятно. С какво трябва да го заслужа?

— Трябва да се радваш на съпругата, която те обожава и се подчинява на най-малките ти прищевки.

— Звучи малко плашещо. — Гейбриъл също се изправи и обу панталона си. — Искам да се оженя за теб, Мадлин, не за някаква непозната, която живее в тялото ти и изпълнява всичките ми желания.

Тя му се поклони, все едно че беше девица в харема му.

— Точно така. Ти изрази волята си и сега ще й се подчиня. Няма да изпълнявам всяко твое желание.

— Така е по-добре — заяви Гейбриъл, не без чувство за хумор. И все пак нещо го притесняваше. Докато си обличаше ризата, Мадлин се просна на стола му.

— Мади?

Тя положи глава на облегалката и му се ухили подигравателно. По всички стандарти видът й беше на задоволена и щастлива жена.

— Кажи, моя любов?

Той обгърна лицето й в дланите си и се наведе към нея.

— Заминаването ти оттук е по-наложително от всякога.

— Изключено. — Тя продължи да се усмихва, сякаш тревогата му беше неоснователна, Сякаш той преувеличаваше опасността. — Не мога да те оставя сам да се оправяш с това.