Читать «Още един скандал» онлайн - страница 11

— Подозирам, че ако имаш възможност ще организираш целия свят. — Елинор съзря пребледнялото лице на братовчедка си и се уплаши. — Какво ти има?

— Нищо ми няма. Нищо. — Като се изключи разбитата й илюзия: въобразяваше си, че сърцето й е заздравяло, а сега, когато знаеше, че Гейбриъл е на същия остров и от него я дели само един ден езда, откри, че болката не е заглъхнала. А болката извикваше чувствата. Извикваше спомена.

— Пребледняла си и… — Елинор постави ръка на челото й — … нямаш треска. Уморена си. Трябваше да си почиваме още един ден.

— Я стига. Добре съм. — През изминалите години бяха пътували по-надалеч и при по-тежки условия, но краткото завръщане у дома я беше извадило от равновесие. Да, това беше. Защо иначе още през първата си нощ на родна земя ще сънува Гейбриъл? — Решено. Аз ще бъда компаньонката, ти — херцогинята.

— Не — отчаяно изпъшка Елинор. — Не, Мадлин, моля те, недей!

От коридора се дочуха гласове. Мистър Форсайт се надвикваше с една жена.

Мадлин стана, доволна от така сложения край на дискусията, и подразни Елинор:

— Изглежда нашите гости са твърде префинени за общото помещение. Ще ни помолят да ги пуснем в салона си. Ще ме оставиш ли да се заема с това братовчедке?

— Заповядай. — Елинор се надигна от мястото си.

Мистър Форсайт отвори вратата широко и една модно облечена жена на средна възраст го избута и нахълта вътре.

— Аз съм лейди Табард — заяви госпожата със свадлив и пронизителен тон — съпруга на граф Табард. Извинете ме задето нарушавам уединението ви, но долното помещение е прекалено долно. Вярвам, че нямате нищо против да споделите салона с мен и дъщеря ми?

Мадлин не се поколеба да се приведе в реверанс:

— Това е маркиза Шеридан, бъдещата херцогиня Магнус.

— О… Боже. — Лейди Табард оцъкли очи и притисна ръка към гърдите си.

Мадлин със задоволство си отбеляза, че лейди Табард е впечатлена и ще отдаде на Елинор дължимия респект.

— Нейно благородие ще се радва на вашата компания.

Погледът, който хвърли на Елинор, беше самата невинност.

— Нали така, лейди Елинор?

Погледът, който Елинор хвърли на Мадлин, беше изпълнен с укор.

Лейди Табард замахна повелително към коридора и пусна в употреба пронизителния си глас:

— Хайде, момиче, какво чакаш, покажи се да те видим.

Дъщерята влезе в стаята. Лорд Магнус би я нарекъл „истинско бижу“, и щеше да има право. На не повече от осемнайсет години, девойката беше дребна, руса и благословена с отявлена красота, която засенчваше Елинор и Мадлин. Въпреки това раменете й бяха отпуснати, а от тревога цветът се беше отцедил от лицето й.

Елинор погледна Мадлин, която с мимики й показа, че се нуждае от съвет какво да прави.

Докато Мадлин я наблюдаваше с интерес, Елинор проведе видима борба преди да се подчини на по-силната воля на братовчедка си.

— Мистър Форсайт всеки момент ще ни донесе вечеря — рече Елинор и посочи масата. — Бъдете наши гости.

— Мистър Форсайт — повика го Мадлин.

Мистър Форсайт влезе вътре и сковано се поклони на Мадлин:

— Извинения, милейди.

— За нищо — весело отвърна Мадлин. — Бихте ли поставили още два стола?