Читать «Нежен център» онлайн - страница 9

Изведнъж телефонът иззвъня. Тя се втренчи за миг в апарата, след това скочи, втурна се и вдигна слушалката.

— Мисис Бърнет… Капитан Теръл се обажда.

— Вие… намерихте ли го?

— Все още не, но намерихме колата — съобщи Теръл. — Открихме я на магистралата Олд Дикси, която не се използва много напоследък. Има спукана гума и се е ударила в едно дърво. Изглежда, че съпругът ви е напуснал колата и е тръгнал пеша. Четири наши коли са там и хората ми претърсват района. Теренът е труден, има много храсти, овощни градини и изоставени хамбари. Може да е влязъл в някоя запустяла постройка, за да си почине. Просто исках да ви кажа какво става. Не се тревожете. Скоро ще го намерим.

— Но той може да е ранен и…

— Не, не мисля. Ударът не е бил много силен. Само един смачкан калник. Сигурно е малко зашеметен и си почива някъде.

— Може би е по-добре да дойда. Бих могла да взема такси и…

— Най-добре е да останете там, където сте, мисис Бърнет — каза Теръл твърдо. — Така ще зная къде да ви търся. Ще ви се обадя веднага щом го намерим.

— Добре… благодаря, че ми се обадихте.

— Няма защо — каза Теръл, малко смутен от несигурния й глас. — Ще ви се обадя скоро — и затвори.

Вал отиде до прозореца и погледна към морето. Няколко души се къпеха, други се печаха на слънце. Гледката беше весела, но сърцето на Вал не беше.

Стана пет часът. Никой от полицията не се беше обадил и тя започна да се отчайва. Почака до пет и двайсет и измъчена от напрежението, поръча телефонен разговор с кабинета на баща си в Ню Йорк.

От най-ранно детство Вал беше в много добри отношения с баща си. Постепенно започна да обожава този преуспяващ, красив мъж. Беше убедена, че ако се обърне за помощ към него, той би могъл да реши който и да е от нейните проблеми. В миналото се опитваше да се обръща към него само за най-важните неща и в тези малко на брой случаи той оставяше всичко друго и хвърляше цялата си енергия за решаването на проблемите. Тя беше сигурна, че причината да проявява нетърпимост към Крис се състои в това, че Крис представляваше проблем, с който предприемачът не можеше да се справи — първият проблем, свързан с Вал, който той не бе в състояние да реши.

След десетминутно чакане я свързаха с кабинета му и секретарката й каза, че той е на съвещание.

— Обажда се мисис Бърнет. Бихте ли казала на баща ми, че трябва да говоря с него незабавно.

— Да, разбира се, мисис Бърнет. Ще почакате ли така няколко минути? Ще изпратя да му съобщят.

„Какво са няколко минути — помисли си Вал — след тези ужасни, безкрайни часове.“

— Ще почакам.

Пет дълги минути се проточиха, преди гласът на баща й да прозвучи от другата страна на линията.

— Вал?

— Татко, той изчезна. Като луда съм! След като говорих с теб, погледнах през прозореца и той беше изчезнал.

— Взел ли е колата?

Тя си пое дълбоко дъх. Гласът на баща й беше спокоен. Тя очакваше той да се разбеснее, да й каже, че я е предупреждавал, но този практичен, спокоен въпрос й помогна да се овладее.