Читать «Нежен център» онлайн - страница 11

Джеймс Хадли Чейс

Телефонен звън разсече тишината в стаята. Травърс вдигна слушалката.

— Капитан Теръл е тук, сър — съобщи мъжът от рецепцията.

— Изпратете го веднага при мене — каза Травърс и постави обратно слушалката.

Вал скочи на крака и го погледна разтревожена.

— Теръл идва — успокои я баща й.

— Намерили ли са го?

— След малко ще разберем — каза той и стана.

На шейсет години Чарлз Травърс беше внушителен мъж. Бе висок метър и деветдесет, с широки рамене и здраво телосложение. Имаше светли, проницателни очи, оредяваща бяла коса и слабо лице с остри черти. Когато прекоси стаята, силата и сигурността на движенията му вдъхнаха нова увереност на Вал. Той отвори вратата и посрещна Теръл, който идваше по коридора.

Двамата мъже се погледнаха, след това си стиснаха ръцете.

— Все още никакви новини — каза Теръл, когато влезе в стаята. — Исках просто да се отбия при вас и да ви кажа как вървят нещата.

Той кимна към Вал, която стоеше до канапето пребледняла, с ръце, стиснати в юмруци.

— Няма го повече от дванайсет часа — каза Травърс и в гласа му прозвуча груба нотка. — Разбира се, че ме интересува какво сте направили досега.

— Разбирам вашите чувства, мистър Травърс — каза Теръл. — Не можем да направим повече от това, което вече сме направили. Теренът е много труден — блата, мангрови гъсталаци, декари висока трева, стотици стопански постройки по фермите. Досега сме обработили района на пет мили около мястото, където беше намерена колата. Очертават се две възможности, които трябва да обсъдим: или мистър Бърнет се крие нарочно, или е успял да стопира някоя минаваща кола, която го е извела от района. Ако умишлено се крие, задачата ни става почти неизпълнима. Едва ли съществува по-добър терен за игра на криеница. Ако пък е напуснал района, ще трябва да обявим тревога в четири щата и да помолим за помощ всички шофьори, които са минавали в това време през тези места.

Травърс погледна изпитателно Теръл.

— Мога да тълкувам думите ви по един-единствен начин — че ви липсва организация, за да намерите един изчезнал на ваша територия човек.

— Никой щат не разполага с организация да намери бързо изчезнал човек, ако той не иска да бъде намерен — каза Теръл спокойно. — Но ние ще го намерим. Само че това може да ни отнеме време.

— Значи не очаквате да го намерите тази нощ?

— Не знам. Може би да, но изглежда малко вероятно.

— Това е всичко, което искам да знам — каза Травърс. — Добре, продължавайте. Ние ще чакаме. Благодаря ви, че дойдохте.

Теръл се почувства обиден и раздразнен от маниерите на Травърс. Той отиде до вратата, спря и погледна Вал.

— Ще го намерим, мисис Бърнет. Бих искал да мисля, че все още имате доверие в мен.

— О, да — потвърди колебливо Вал.

Когато Теръл излезе, баща й я прегърна и я притисна към себе си.

— Сега отиди да си легнеш — каза той. — Аз ще бъда тук. Всичко ще се оправи. Ще видиш… след няколко седмици, дори по-скоро, ще се чудим защо са били всички тези тревоги.