Читать «Нежен център» онлайн - страница 25

— Какво ви кара да мислите, че полицията няма да го открие?

— Може и да го открият, но ще бъда удовлетворена да знам, че съм помогнала. Искам този човек да бъде намерен! Ще се заемете ли с това или не?

— Разбира се, че да — каза Хеър и придърпа към себе си един бележник. — Прочетох, естествено, фактите във вестниците, но дали не бихте могла да ми кажете още нещо, което би помогнало. Преди всичко ми разкажете за сестра си.

Един час по-късно Джоан Парнъл стана. На бюрото лежаха петстотин долара в банкноти по двайсет.

— Ще получите другите петстотин следващата седмица — каза тя. — Искам действия срещу тези пари.

Хеър погледна парите и се усмихна любезно.

— Дадено, мис Парнъл. Ние сме специалисти по бързите резултати. До следващата седмица непременно ще имаме нещо за вас.

— Ако не го получа, и вие няма да получите повече пари — каза Джоан рязко.

Когато тя си отиде, Хеър заби огромния си палец в звънеца на бюрото си.

Влезе Сам Карш, следван от Люсил с бележник в ръка.

— Имаме работа — каза Хеър и посочи банкнотите на бюрото. — Убийството на Парнъл.

Карш седна и бутна бомбето си назад. Той беше от мъжете, които биха излезли по-скоро без панталони, отколкото без шапка. Понякога, когато беше пиян, той си лягаше с шапката на главата и ставаше зъл, ако жена му се опитваше да я махне.

— Какво става с тебе? — настойчиво попита той. — Убийство? Да не си се побъркал? И така си имаме достатъчно проблеми с ченгетата. Да не би да искаш да си загубим разрешителното?

— Успокой се — каза Хеър. — Ще се оправим. Остави това на мене. Аз ще говоря с Теръл. Жената има пари. Тя вече плати петстотин, а следващата седмица ще се раздели с още петстотин. Тази гъска ни идва тъкмо навреме.

Карш хвърли едно око към парите и направи гримаса.

— Не ми харесва това. Теръл само дебне случай да ни пререже гърлата, а ние се захващаме с тази работа. Докъде ще я докараме така? Какво повече от ченгетата можем да направим?

— Нищо — усмихна се Хеър. — Но без да си даваме много зор, ще направим един завъртян доклад. Това ще я убеди да ни даде другите пет стотачки, след което ще си седнем на задниците и няма да правим нищо повече. Накрая на нея ще й писне от нас и ще се обърне към някоя друга агенция, но ние ще сме си прибрали една хубава сумичка без много усилия.

Карш поразмисли върху казаното, после копойската му мутра се сгърчи в гримаса, която той наричаше усмивка.

— Много хубаво… ами аз какво ще правя?

— Прочиташ всички вестници, отразили случая. Отиваш в парк-мотела в Оджъс и задаваш няколко въпроса, след което написваш доклад. Аз ще го поразкрася и ще го представя на мис Парнъл. Прибираме останалата част от баницата и след това забравяме за мис Парнъл.

— Аз не си слагам главата в торбата, преди да си говорил с Теръл — каза Карш твърдо. — Този бик е опасен. Ако разбере, че душа наоколо, ще ми строши врата.

Хеър се пресегна към телефона. След няколко минути говореше с Теръл.

— Шефе, мис Парнъл беше тук — рече той с плуващ в мазнина глас. — Иска да намеря убиеца на сестра й.