Читать «Вълшебства» онлайн - страница 21

— Продължавай — настоя той, гласът му бе нежен като кадифе, устните му все още си играеха с ухото й. Джулиана се опитваше да запази самообладание, но дишането й се учести и тя въздъхна. Отново губеше контрол, бе позволила брендито да я заблуди, че това, което върши, е правилно. Или беше от питието, или заради сър Франсис Белхевън: сладко, забранено мъчение, което щеше да остави незабравими спомени… или живот с мъж, от когото й се повдига. Имаше право на няколко мига щастие, реши тя.

Когато Ники плъзна ръката си по гърдите й, усети колко силно бие сърцето й. Гърдите й бяха съвършени. Той я целуна нежно по слепоочието, после остави влажна следа по копринената кожа на страните й. Тя ухаеше на свеж въздух и пролетни цветя, а в ръцете му беше като…

Дърво.

Дишаше така, сякаш тича, а сърцето й щеше да изскочи от… Страх.

Ники повдигна главата й и я обърна към себе си. Не можеше да повярва на това, което виждаше: страните й пламтяха, очите й бяха потъмнели като виолетови езера и го гледаха уплашено. Страните й се изчервиха още повече от срам, докато той изучаваше подробно всяка черта от нежното й и елегантно лице, търсейки нещо, което да означава, че това не е ново за нея и не я ужасява. Искаше да открие поне едно доказателство, че има опит.

Ала единственото, което съзря, бе невинност.

Беше й за пръв път.

Никога преди не бе вършила подобно нещо.

Въпреки това той я желаеше. Изненада се, като осъзна, че я желае още повече заради невинността й. Тя сама му бе предложила, дори бе изявила желание да му плати. А още се колебаеше. Повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите. Спокойно я попита:

— Абсолютно ли си убедена, че искаш да си тук… и да правиш това?

Джулиана едва преглътна и кимна.

— Това е нещо, което трябва да направя, за да се реши всичко.

— Сигурна ли си?

Тя кимна, а Ники направи това, за което от доста време копнееше. Когато наведе главата си към нея, той си помисли, че не просто отнема невинността на девица, а опозорява ангел. Нападна устните й с нестихваща нежност, подложи я на сладки мъчения, докато тя не му отговори със същото. Не спираше да я целува, докато тя не застена в обятията му, притискаше я към себе си, ръцете му се плъзнаха по тялото й и обхванаха гърдите й.

— Не! — Тя се отскубна толкова внезапно, че Ники едва не се свлече. — Не мога! Не мога! Не и това!

Тя възбудено клатеше глава, а Ники я гледаше намръщен и невярващ на очите си. В един миг отвръщаше на целувките му, беше обвила ръце около врата му, а тялото й се извиваше срещу неговото. В следващия отвори вратата и си тръгна…

Озова се срещу Валери и някаква жена, която беснееше. Като че ли насън, или по-точно в кошмар, той разпозна жената, която го бе спряла в парка, която в този момент прегръщаше дъщеря си — малкия ангел, с когото бе преди миг.

Възрастната жена бе някак странна сега. Вече не мърмореше каква чест и удоволствие е да го срещне, тя го гледаше право в очите, на лицето й бяха изписани надменност и враждебност.

— Щом заведа дъщеря си в леглото и извикам съпруга си, ще обсъдим положението насаме! — победоносно заяви тя.