Читать «Вълшебства» онлайн - страница 19

Вълшебното въздействие на нощта, на луната и на красивия съблазнителен мъж бе толкова силно и въпреки изпития алкохол тя започна да се тревожи. Опита се да измисли някакво име, погледна към тоалета си и рече:

— Мария. Можете да ме наричате Мария.

— Като Мария-Антоанета ли? — подразни я Ники, чудейки се защо го лъже.

В отговор тя весело размаха лявата си ръка и тържествено рече:

— Има ли значение вече! — Миг по-късно застина: — Къде отиваме?

— В спалнята ми.

Джулиана си припомни начините за опозоряване. Да танцуваш три пъти с мъж. Да позволиш на мъж да изрази открито чувствата си. Да останеш сама в стая с мъж. Стая. Спалня. Тя кимна в съгласие:

— Много добре, предполагам разбирате тези неща по-добре от мен.

„Съмнявам се“ — помисли си Ники. Вървяха мълчаливо. На Ники му харесваше, че тя не говори много. Най-накрая тя наруши тишината:

— Винаги съм се чудела на червеите. А вие?

— Не чак толкова — отвърна Ники и едва не се засмя.

— Тогава ме изслушайте и се опитайте да ми отговорите — предложи тя, като много му напомняше на озадачен учен. — Ако Господ ги е създал, за да лазят по земята, защо нямат колене?

Ники се спря, раменете му се разтърсваха от напушилия го смях, той се обърна към нея:

— Какво казахте току-що?

Тя обърна ангелското си лице към него, очите й блестяха, гърдите й се надигаха, жадни за ласки, чувствените й устни се движеха и го изкушаваха:

— Попитах защо червеите нямат колене.

— Точно това помислих, че казахте. — Стисна раменете й, притисна я силно в обятията си и реши да потисне смеха, който тя бе предизвикала, като я целуне. Пусна я също толкова бързо, колкото я бе грабнал. Като че ли тя бе изненадана, а още по-странно — обидена: Реши, че не е необходимо да обсъжда причините за реакциите си с жена, която ще сподели леглото му, и то като заплати за услугата.

Въпреки всичко не можа да устои да не я погледне няколко пъти в мрака, за да прецени изражението й и реакцията й. Успокои се, когато забеляза усмивката на устните й.

Все още не бе сигурен дали са се движели по правилните пътеки, свиха край последния ъгъл и той забеляза тайния изход, който минаваше покрай едната страна на къщата. Знаеше много добре, че още няколко стъпки и всички гости щяха да ги забележат, затова Ники внимателно мина откъм лявата й страна.

— Защо вървим толкова бързо? — попита тя.

— Защото оттук ни виждат гостите в градината — предупреди я той.

Тя се промъкна покрай него и сама надникна, за да се увери.

— Какво толкова! — отново вдигна тържествено ръка. Повиши глас и извика: — Имате разрешението ми да гледате представлението на годината, дами и господа!

Ники беше ужасен и безпомощен.

ОСМА ГЛАВА

В спалнята му Джулиана седеше на малко канапе, тапицирано със златен брокат, и го наблюдаваше как бавно смъква палтото си и разхлабва снежнобялото шалче. Милион звънчета биеха предупредително в главата й, ала тя беше опиянена. Или може би като си спомняше за допира на устните му, главата й се замайваше още повече.

Тя сведе поглед, тъй като реши, че това е най-разумното нещо, което можеше да направи.