Читать «Вълшебства» онлайн - страница 20

Ники бе свалил палтото и шала си, започна да разкопчава ризата си и тръгна към лакираната масичка, върху която бяха поставени поднос с чаши и гарафа с бренди. Погледна през рамо, за да я попита дали ще иска нещо, ала това, което видя, го накара да се разтревожи. Той се обърна към нея. Тя се бе разположила на канапето, ала бе навела толкова ниско глава, сякаш търсеше нещо на пода.

— Какво правиш? — попита той.

Тя отговори, без да поглежда към него:

— Нямам пръсти.

— Какво искаш да кажеш? — попита раздразнен Ники. Все по-силно бе усещането му, че почти всичко, което правеше и казваше тази жена, е налудничаво и смешно. Разбира се, включително и молбата й да бъде „опозорена“. Вероятно беше прекалила с алкохола или имаше психически проблеми. Той остро попита: — Можеш ли да се изправиш?

Джулиана застина от хладния му тон. Опита се да запази самообладание. Объркана от внезапната промяна в него, тя се изправи. Не можеше да повярва, че този мъж пред нея се беше шегувал, беше я забавлявал… и целунал.

Ники забеляза, че тя е смутена. Сякаш не знаеше нито къде се намира, нито какво прави. Гневът му прерасна в разочарование, бе възмутен от собствената си наивност.

— Въобще можеш ли да кажеш нещо смислено в този момент, за да ме убедиш, че не си малоумна? — попита я грубо.

Този глас й бе до болка познат — властен, надменен, жесток, самоуверен, същият този глас я бе унижил и вбесил в парка. Тази вечер реакцията й бе забавена от брендито и изненадата, ала не закъсня, макар че бе по-резервирана от предишния път. Джулиана искаше тази нощ да остане завинаги в съзнанието й, да се превърне в сладък и незабравим спомен.

— Мисля, че да — тихо отвърна тя, вдигна брадичката си, гласът й едва доловимо потрепери. — Какво ще кажеш да започнем с гръцка философия? — Тя сложи ръце зад врата си, обърна се и се престори, че изучава с интерес картината над камината. — Сократ е имал няколко интригуващи наблюдения за знанието и етиката. Платон е гледал по-задълбочено… — Джулиана направи пауза, като отчаяно се опитваше да проясни съзнанието си и да си спомни какво още знаеше за философите, древността или… — Съвременните… — отново се опита тя. — Волтер е мой любимец, обожавам остроумието му. Ала от всички съвременни… — Направи пауза, усетила, че той се приближава зад нея. Стегна се и продължи: — От всички съвременни философи най-добре съм запозната с една жена. Казва се Сара.

Той спря толкова близо до нея, че усещаше присъствието му. Обзета от колебание, Джулиана добави:

— Да ти споделя ли любимата теория на Сара?

— На всяка цена — прошепна той, а топлият му дъх докосна слепоочието й.

— Теорията на Сара гласи, че в древността жените са били по-висши създания от мъжете, ала мъжете, арогантни, пресметливи и груби, решили да измамят…

Цялото й тяло се напрегна, когато ръцете му обхванаха раменете й.

— Мъжете намерили начин да ни убедят, както и себе си, че жените всъщност са по-слабите и…

Топлите му влажни устни докоснаха чувствителното място зад ухото й и тялото й потръпна в очакване.