Читать «Вълшебства» онлайн - страница 32

— Естествено, че беше така — съгласи се доктор Уитиком, като изненада всички в стаята. Той се усмихваше и бършеше ръцете си в бяла кърпа. — А няколко часа, преди да ме обидите, ме заплашихте, че ще ме изхвърлите от цялата област и сам ще изродите детето си.

Той се усмихна на Ники, който се взираше в него с присвити очи.

— Горе някои хора са доста уморени и измъчени от преживяното, но много ще искат да ви видят… — Лекарят направи пауза и се ухили, тъй като младият баща бе профучал край него, после доктор Уитиком се обърна към бабата и дядото, които чакаха с нетърпение да разберат дали имат внучка или внук.

Някъде в отвъдното Сара Скефингтън се усмихна, доволна от начина, по който бе използвала трите вълшебства. Съществуваха ограничения и параметри, разбира се, и всички те бяха осъществени от Чудотвореца, като Той бе одобрил всяко от тях, включително и възстановяването на здравето на мадам Дьовил, за да може да види внука си.

Без да има ни най-малка представа за всичко това, Джулиана, облегната удобно на възглавниците, пишеше писмо на баба си.

Скъпа бабо,

Преди пет дни се роди нашият син, когото нарекохме Джон. Ники се гордее толкова много с него, ала е направо луд по близначката му.

Кръстихме я Сара, на теб.

Винаги ще останеш в мислите и сърцето ми…

info

Информация за текста

Judith McNaught, Jude Deveraux

Miracles, 1994

Сканиране: ?

Разпознаване и първоначална редакция: Xesiona

Редакция: Tsvetika, 2008

Издание: Издателска къща Плеяда, София, 2002

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10037]

Последна редакция: 2008-12-26 11:54:58

notes

1

Игра на думи. — Б. пр.

2

Най-ниската наследствена титла. — Б. пр.