Читать «Вълшебства» онлайн - страница 17

— Не съм побъркана, въпреки че сигурно се държа като такава — започна тя. — Наистина можете да ми помогнете.

Ники знаеше, че трябва да си тръгне оттук, ала бе пленен от очарователното и неустоимо лице, заразен от звънливия й смях и изненадан от удивителните й реакции.

— Каква е точно услугата, която се надявате да свърша?

— Малко съм затруднена да я обсъдя с вас — рече тя. Той наблюдаваше как тя се протяга за питието си. Тя отпи, сякаш то щеше да я окуражи, а после го погледна с огромните си невинни очи. — Всъщност може би е малко трудно — поправи се и сбърчи носле.

— Както виждате — отвърна й Ники, като потисна усмивката си и галантно й се поклони, — аз съм изцяло на вашето разположение.

— Надявам се все още да сте, когато чуете за какво ще ви помоля — промърмори тя.

— Какво трябва да направя?

— Искам да ме опозорите.

СЕДМА ГЛАВА

До този момент Ники смяташе, че нито една жена вече не може да го изненада, нито пък да го накара да загуби ума и дума.

— Моля, бихте ли повторили? — успя да произнесе най-накрая.

Джулиана го наблюдаваше как се опитва да прикрие изненадата си и потисна смеха си. Не бе сигурна дали смехът й се дължеше на това, че е малко изнервена или пък наистина й беше весело, или пък от греховния еликсир, който мъжете поглъщаха, за да се чувстват по-добре.

— Попитах ви дали бихте могли да ме опозорите.

За да спечели малко време, той бръкна в джоба си и извади последната от двете пури, които бе взел със себе си.

— Какво… по-точно — попита колебливо, наведе глава и запали пурата си — имате предвид?

— Имах предвид, че искам да ме опозорите — повтори Джулиана, като го наблюдаваше как събра ръцете си и запали огънче, а през цялото време разглеждаше лицето й.

— Имам предвид, че не желая някой мъж да ме пожелае — уточни тя. — Искам да остана неомъжена.

Той качи крака си върху каменната пейка и се замисли, пурата димеше между равните му бели зъби.

— Аз… аз не мисля, че мога да го изясня по-добре — добави тя разтревожена.

— Не, аз също мисля, че не бихте могли.

Тя се облегна назад и се опитваше да разгадае изражението му, докато той се взираше в мрака.

— Нали разбрахте какво имах предвид?

— О, без съмнение.

Не беше кой знае колко впечатлен, така че му предложи първото нещо, което й хрумна, за да го примами:

— Ще ви платя!

Този път Ники успя да скрие изненадата си, но не и да прикрие усмивката си. Тя наистина го вълнуваше и постоянно го заинтригуваше.

— Случва се за втори път — промърмори той — в една и съща нощ. — Сети се, че тя очаква отговор, затова сведе поглед към лицето й, ухили се и рече смутен: — Това предложение е много съблазнително.