Читать «Да вярваш в чудеса» онлайн - страница 6

— Защо смяташ, че не мога да мисля така? — попита Джак.

— Джак, не сега.

— Ти започна този разговор. Не ме упреквай, че искам да го довършим.

— Джак, моля те…

— Казвай, Аманда!

Никога не го бе чувала да говори с такъв тон, но вместо да я изплаши, това само разпали гнева й.

— Ти и сега едва отделяш време за децата. Вечно пътуваш, изнасяш беседи, посещаваш събития. Всички искат парченце от Джак Кардинал, макар че не си плащат за привилегията. Наистина ли вярваш, че в Калифорния ще е по-добре? Лу и Оз изобщо няма да те виждат.

Очите, скулите и устните на Джак се превърнаха във враждебна, непроницаема стена. Когато заговори, гласът му беше изпълнен с мощна смес от собственото му страдание и желанието да й причини същата болка.

— Да не би да казваш, че пренебрегвам децата си?

Аманда разгада тактиката му, но все пак се поддаде.

— Може би не съзнателно — тихо отвърна тя, — но писането те обсебва дотолкова…

Лу едва не се преметна през облегалката.

— Той не ни пренебрегва. Ти не знаеш какво говориш. Грешиш! Грешиш!

Непроницаемата стена на Джак се обърна към Лу.

— Недей да говориш така на майка си. Никога!

Аманда хвърли поглед към Лу, но докато се чудеше как да смени темата, дъщеря й я изпревари.

— Татко, това наистина е най-хубавият разказ, който съм писала. Кълна ти се. Чакай да ти кажа как започва.

Ала Джак Кардинал, навярно за пръв и единствен път в своя живот, не се интересуваше от писане. Той завъртя глава и погледна втренчено дъщеря си. Под изпепеляващия му взор надеждата по лицето й се превърна в дълбоко разочарование още преди Аманда да си поеме дъх.

— Лу, казах ти, не сега!

Джак бавно се обърна напред. Двамата с Аманда зърнаха едновременно какво има пред тях и лицата им пребледняха. Човекът се бе привел над багажника на закъсалата си кола. Бяха толкова близо, че Аманда забеляза квадратната издутина на портфейла в задния му джоб. Той дори нямаше време да се надигне и да види как смъртта му връхлита с осемдесет километра в час.

— О, боже! — извика Джак.

Той завъртя с всичка сила волана наляво. Линкълнът реагира удивително пъргаво и някак успя да отмине колата, съхранявайки живота на непредпазливия шофьор. Но сега вече бе извън пътя и летеше по надолнището, а отсреща стърчаха дървета. Джак завъртя волана надясно.

Колата подскачаше неудържимо. Аманда изпищя и посегна към децата си. Усещаше, че дори тежкият линкълн не е в състояние да запази стабилност.

Джак не дишаше, блесналите му очи бяха разширени от ужас. Докато колата отново пресичаше пътя, устремена към земния насип от другата страна, Аманда се преметна на задната седалка. Тя прегърна децата си, притисна ги едно в друго, за да постави своето тяло между тях и всичко твърдо и опасно в колата. Джак отново завъртя кормилото, но линкълнът вече губеше равновесие и спирачките ставаха безполезни. Колата се размина на косъм с връхлитащите дървета, ала сетне стана онова, от което Аманда се бе страхувала през цялото време — преобърна се.

Когато покривът на колата удари крайпътната пръст, лявата врата се отвори и Джак Кардинал изчезна като плувец, грабнат от мощно течение. Линкълнът се преметна отново и закачи едно дърво, което отне част от инерцията му. Над Аманда и децата се посипа разбито стъкло. Скърцането на разкъсан метал и техните писъци се сляха в ужасяваща шумотевица; купето се изпълни с мирис на бензин и задушлив пушек. При всяко премятане, при всеки удар и скок Аманда притискаше Лу и Оз към седалката със сила, каквато никога не бе подозирала, че притежава. Тя поемаше ударите, за да не ги допусне до тях.