Читать «Да вярваш в чудеса» онлайн - страница 8

Песента на хора нахлуваше през двойната дъбова врата и се въздигаше чак до купола на църквата; дребният органист свиреше с изненадваща мощ за един тъй стар и прегърбен човечец, а химнът летеше все по-нагоре. Изправен на олтара, свещеникът енергично протягаше ръце към небесната мъдрост и утеха, отпращайки натам изпълнена с надежди молитва, като същевременно отблъскваше прииждащата вълна от скръб. В този миг Божията подкрепа му беше безкрайно необходима, тъй като никога не е лесно да обясниш трагедията с волята на провидението.

Ковчегът бе положен пред олтара. Полираният махагон беше покрит с мъгливи кръгчета от нежен детски дъх и грамадна купчина рози, в която се мяркаше тук-там по някой ирис, ала все пак именно този масивен дървен блок приковаваше вниманието със силата на вкопчени в шията ти ръце. Джак и Аманда Кардинал бяха изрекли брачния си обет в тази църква. Оттогава не я бяха посещавали и нито един от присъстващите днес не би могъл да си представи, че само след четиринайсет години ще се завърнат за погребална литургия.

Лу и Оз седяха на първата скамейка в препълнената църква. Оз бе привел глава и притискаше плюшеното мече към гърдите си, а сълзите капеха върху излъсканото дърво между тъничките му крака, които не достигаха до пода. Синята книжка с химни лежеше неразгърната до него; в момента изобщо не му беше до песни.

Лу прегръщаше Оз през раменете, но очите й не се откъсваха от ковчега. Нямаше значение, че капакът бе затворен. Покровът от цветя също не можеше да забули за нея образа на тялото вътре. Днес бе един от редките случаи в живота й, когато носеше рокля по свое желание; ненавистните униформи, които налагаше правилникът на католическото училище, където учеха двамата с брат й, не влизаха в сметката. Баща й винаги я харесваше с рокля, веднъж дори я нарисува за една детска книжка, която подготвяше, ала така и не успя да допише. Тя подръпна досадните бели чорапи, стигащи чак до костеливите й колене. Чифт нови черни обувки стягаха дългите й тесни стъпала, притиснати здраво към пода.

Лу не си бе направила труда да пее химна с другите. Тя просто изслуша как свещеникът казва, че смъртта е само начало, че според неизповедимите пътища Господни сега е момент за радост, а не за скърби, сетне престана да му обръща внимание. Лу дори не се помоли за изгубената душа на баща си. Знаеше, че Джак Кардинал е добър човек, чудесен писател и разказвач. Знаеше, че отсъствието му ще е мъчително за мнозина. За да каже тия неща, не й трябваше нито хор, нито свещеник, нито дори бог.