Читать «Не бой се от нищо» онлайн - страница 44

И така, вървях по уличките без лампи, осветени от луната, която се бе издигнала на небето. Минавах покрай огради и пътеки, градини и кофи за боклук, обмисляйки думите, с които се надявах да разкажа убедителна история. Пристигнах за две вместо за десет минути. Влязох в паркинга зад сградата на кметството и видях шефа Стивънсън в момент на конспирация и това мигновено заличи хубавите качества, които му приписвах. Пред мен се разкри човек, който въпреки благородното си лице не заслужаваше честта да увековечат лика му на монети или паметници, нито дори да окачват снимката му в участъка до тази на кмета, губернатора и президента на Съединените щати.

Стивънсън стоеше до далечния ъгъл на сградата, близо до задния вход на полицейския участък, осветен от водопад синкава светлина, идваща от лампата на системата за охрана. Човекът, с когото разговаряше, се намираше на няколко крачки от него и в сините сенки се виждаше само отчасти.

Прекосих паркинга и се насочих към тях. Не ме забелязаха, защото бяха погълнати от разговора си. Нещо повече, служебните камиони и автомобили ми осигуряваха прикритие, докато в същото време внимавах да се движа надалеч от пряката светлина на трите високи улични лампи.

Точно преди да изляза на откритото пространство, събеседникът на Стивънсън се приближи до него, разпръсквайки сенките, и аз спрях стъписан. Видях обръснатата му глава и неумолимото лице. Червената карирана фланелена риза, сините джинси и работните обувки.

От това разстояние не съзирах перлената обеца.

Намирах се между две големи превозни средства и бързо отстъпих няколко крачки назад, за да се скрия по-добре в гъстия мрак между тях. Единият двигател още беше топъл и потракваше и пукаше, докато се охлаждаше.

Макар да чувах гласовете на двамата мъже, не можех да разбера думите. Крайбрежният бриз още шумолеше в дърветата и оспорваше всички творения на човека и този постоянен шепот и свистене заглушаваха разговора.

Установих, че превозното средство отдясно, чийто двигател още беше топъл, е белият микробус „Форд“, с който гологлавият бе потеглил от болница „Милосърдие“ по-рано тази вечер. С тленните останки на моя баща.