Читать «Не бой се от нищо» онлайн
Дийн Кунц
Annotation
Кристофър Сноу страда от изключително рядко генетично заболяване, при което светлината оказва пагубно въздействие. Той познава загадките, красотата и ужасите на нощта, защото само в мрака е свободен.
Внезапно в живота му настъпва фатална промяна — става свидетел на мистериозно убийство. Кристофър забравя страховете си и се изправя срещу обитателите на Мунлайт Бей, за да предотврати пъклен заговор, заплашващ да унищожи света.
Дийн Кунц
Първа глава
1.
2.
3.
4.
Втора глава
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
Трета глава
18.
19.
20.
Четвърта глава
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
Пета глава
30.
31.
Шеста глава
32.
33.
34.
info
notes
1
2
3
4
Дийн Кунц
Не бой се от нищо
На Робърт Готлиб, за чието въображение, всеотдайност и приятелство съм благодарен всеки ден.
Ний трябва да носим бреме
и разстояние да извървим.
Ний трябва да носим бреме,
а посоката е неизвестна.
Ний трябва да носим бреме
и никъде не можем да го оставим,
защото ние сме бремето, което носим
оттам дотук и оттук дотам.
Първа глава
Здрач
1.
Телефонът на бюрото ми в осветения със свещи кабинет иззвъня и усетих, че предстои ужасна промяна.
Не съм психически болен. Не виждам предзнаменования и поличби в небето. Според мен линиите на дланта ми не разкриват нищо за бъдещето ми и не притежавам гадателски способности.
Но от няколко дни баща ми е на смъртно легло и след като прекарах предишната нощ до него, бършейки потта от челото му и слушайки затрудненото му дишане, разбрах, че няма да издържи дълго. Страхувах се, че ще го загубя и за пръв път през двайсет и осемте си години ще остана сам.
Аз съм единствен син, единствено дете. Майка ми почина преди две години. Смъртта й ме потресе, но поне на мама не й се наложи да страда от продължително заболяване.
Снощи, точно преди зазоряване, капнал от умора се прибрах вкъщи да спя. Но не спах нито дълго, нито дълбоко.
Наведох се и се помъчих да внуша на телефона да престане да звъни, но не успях.
Кучето също знаеше какво означава телефонният звън. Изтича с леки стъпки от мрака и тъжно се вторачи в мен.
За разлика от себеподобните си кучето издържа на погледа на хората дотогава, докато му е интересно. Животните обикновено се вглеждат в нас за миг, после отместват взор, сякаш разстроени от нещо, което са видели в човешките очи. Вероятно и Орсън го вижда и също се разстройва, но не се плаши.
Той е малко странен. Но ми е верен приятел и го обичам.
На седмото иззвъняване се предадох на неизбежното и вдигнах слушалката.
Обаждаше се медицинска сестра от болница „Милосърдие“.
Говорих с нея, без да откъсвам очи от Орсън.
Баща ми бързо отпадал. Сестрата предложи веднага да отида при него.
Оставих слушалката, а Орсън се приближи до стола и сложи голямата си черна глава на коленете ми. Изскимтя тихо и близна ръката ми. Не размаха опашка.
За миг се вцепених. Не бях в състояние да разсъждавам, нито да действам. Тишината в къщата — дълбока като вода в океанска бездна — ме смазваше и лишаваше от сили. После се обадих на Саша Гудал, за да я помоля да ме закара до болницата.
Обикновено тя спи от обяд до осем вечерта. Нощем, от полунощ до шест сутринта, пуска музика по Кей Би Ей Уай, единствената радиостанция в Мунлайт Бей. В пет и няколко минути в тази мартенска вечер Саша по всяка вероятност спеше и съжалих, че трябва да я събудя.
