Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 4

Кондукторът въздъхна отегчено и погледна часовника си.

— Точно след седем минути ще бъдем в Бракхамптън. Ще съобщя за това, което ми казахте. В каква посока се движеше влакът, за който споменахте?

— В нашата, разбира се. Нали не смятате, че бих могла да видя всичко това, ако беше профучал в обратната посока?

Кондукторът гледаше така, сякаш смяташе, че е напълно възможно госпожа Магликъди да види всичко и навсякъде, където я отведе фантазията. И все пак остана учтив.

— Можете да разчитате на мен, госпожо. Ще докладвам за вашето съобщение. Може би ще ми дадете името и адреса си, в случай че…

Госпожа Магликъди му написа адреса, на който щеше да бъде през следващите няколко дни, и постоянния си адрес в Шотландия. После той си тръгна с чувството на човек, изпълнил дълга си, справяйки се успешно с досаден член на пътуващата общественост.

Госпожа Магликъди остана намръщена и не съвсем доволна. Дали кондукторът щеше да докладва за случилото се? Или просто я успокояваше? Мина й през ума, че има доста възрастни жени, които пътуват насам-натам, напълно уверени, че са разкрили комунистически заговори, че ги заплашва убийство, че са видели летящи чинии и тайни космически кораби или въображаеми убийства. Ако човекът я сметнеше за една от тях…

В момента влакът намаляваше, преминавайки през стрелките и край ярките светлини на голям град.

Госпожа Магликъди отвори чантата си, извади някаква квитанция — единственото нещо, което успя да намери, и с химикалката си набързо написа бележка на гърба й. Постави я в празния плик, който случайно имаше, залепи го и го надписа. Влакът бавно се плъзна покрай препълнения перон. Обичайният вездесъщ глас напевно редеше:

„Влакът, пристигащ на първи перон, заминава в 17:38 за Милчестър, Уейвъртън, Рокситър и гарите до Чадмът. Пътниците за Маркет Бейзинг да се качат на влака, композиран на трети перон. На първи страничен перон се установява влакът за Карбъри“.

Госпожа Магликъди огледа неспокойно перона. Толкова много пътници, а толкова малко носачи. А, ето един там! Тя му махна настойчиво.

— Носач! Моля, предайте веднага това в канцеларията на началник-гарата.

Тя му връчи плика, придружен от един шилинг. После е въздишка се облегна назад. Е, направила беше каквото можеше. Умът й се върна към шилинга с моментно съжаление. И шест пенса биха били достатъчни.

После си припомни сцената, на която стана свидетел. Ужасно, наистина ужасно… Беше жена със здрави нерви, но потрепери. Какво странно, какво фантастично нещо й се случи, на нея, Елспет Магликъди! Ако пердето във вагона не се бе вдигнало… Но това, разбира се, беше Провидението.

Провидението беше пожелало тя, Елспет Магликъди, да стане свидетел на престъпление. Устните й се свиха твърдо.

Звучаха силно гласове, свиреха свирки, с трясък се затваряха врати. Влакът, заминаващ в 17:38, напусна бавно бракхамптънската гара. След час и пет минути той пристигна в Милчестър.

Госпожа Магликъди взе пакетите и куфара си и слезе.

Огледа се по перона. Още веднъж стигна до заключението, че няма достатъчно носачи. Тези, които се виждаха, изглеждаха заети с торбите с пощата или с фургоните за багаж. В днешно време пътниците винаги трябва да са готови сами да си носят куфарите. Е, тя не би могла да се справи с куфара, с чадъра, а и с всичките си пакети.