Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 3

После пое шумно дъх и с отворена уста почти се изправи на крака.

Видя мъж, застанал с гръб към прозореца. Ръцете му бяха обхванали врата на обърнатата към него жена и той бавно, безжалостно я душеше. Очите й вече излизаха от орбитите, лицето й беше мораво, налято с кръв. Докато госпожа Магликъди наблюдаваше втренчено, краят настъпи, тялото се отпусна и се сгърчи в ръцете на мъжа.

В същия миг влакът на госпожа Магликъди намали отново, а другият започна да набира скорост. Отмина напред и след малко изчезна от погледа й.

Почти автоматично ръката на госпожа Магликъди се вдигна към внезапната спирачка, после спря нерешително. В крайна сметка, какъв смисъл имаше да дърпа внезапната спирачка на влака, в който пътуваше тя? Ужасът от това, което видя толкова отблизо, и необичайните обстоятелства я накараха да се почувства като парализирана. Необходимо беше незабавно да се предприеме нещо, но какво?

Вратата на купето се отвори и кондукторът извика:

— Моля, билетите!

Госпожа Магликъди се обърна рязко към него:

— Една жена беше удушена — каза тя. — Във влака, който току-що премина покрай нас. Видях всичко.

Кондукторът я погледна със съмнение.

— Моля, госпожо?

— Един мъж удуши жена! Във влака. Видях го оттук — тя посочи прозореца.

Кондукторът я погледна с още по-голямо съмнение.

— Удушена? — попита той недоверчиво.

— Да, удушена! Видях всичко, казвам ви. Незабавно трябва да направите нещо.

Кондукторът се изкашля извинително.

— Не мислите ли, госпожо, че може малко да сте позадрямали и… ъъъ… — спря тактично той.

— Аз наистина подремнах, но ако смятате, че това е било сън, грешите. Видях го, уверявам ви.

Погледът на кондуктора падна върху отвореното списание на седалката. На страницата се виждаше как мъж души момиче, докато в същото време човек с пистолет заплашва двойката откъм отворената врата. Той каза убедително:

— Не мислите ли, госпожо, че сте чели вълнуваща история, за миг сте заспали и сте се събудили малко объркана…

Госпожа Магликъди го прекъсна:

— Видях го. Бях толкова будна, колкото сте и вие. Погледнах в прозореца на преминаващия покрай нас влак. Един мъж душеше жена. Искам да знам какво ще направите във връзка със станалото.

— Амиии…

— Ще направите нещо, предполагам.