Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 2

— Надясно — предните вагони.

Госпожа Магликъди се повлече по перона и откри носача си пред вратата на третокласен вагон, зареял поглед в пространството с отегчен вид.

— Заповядайте, госпожо.

— Аз пътувам в първа класа — заяви госпожа Магликъди.

— Не казахте нищо — изсумтя носачът. Погледът му пренебрежително обгърна палтото й от дебел вълнен плат меланж, малко мъжки модел.

Госпожа Магликъди, която беше казала, че пътува в първа класа, не се впусна да обсъжда въпроса. Беше останала съвсем без дъх.

Носачът взе отново багажа и се отправи към съседния вагон, където госпожа Магликъди се настани в приятно уединение. Влакът в 16:50 не беше от добре поддържаните. Пътниците, ползващи първа класа, предпочитаха или по-бързия сутрешен експрес, или влака в 18:40, който имаше вагон-ресторант. Госпожа Магликъди даде бакшиш на носача и той го прие с разочарование, явно защото смяташе, че подхожда повече на пътник в трета, отколкото в първа класа. Госпожа Магликъди, макар и готова да похарчи пари, за да пътува удобно след продължителния път през нощта от Севера и целодневното трескаво пазаруване, в никакъв случай не беше разточителна по отношение на бакшишите.

Тя се разположи с въздишка върху плюшените седалки и отвори списание. След пет минути се чу сигнал и влакът потегли. Списанието се изплъзна от ръката на госпожа Магликъди, главата й клюмна на една страна и след три минути тя вече спеше. Сънят й продължи четирийсет и пет минути. Събуди се освежена. Оправи шапката си, която се бе изкривила, поизправи се и погледна през прозореца към това, което можеше да се види от бързо преминаващите картини на околния пейзаж. Вече беше доста тъмно — мрачен и мъглив декемврийски ден. Коледа бе само след пет дни. Лондон беше тъмен и неприветлив, провинцията също, макар и от време на време да ставаше по-приветлива с неизменните снопове светлина, когато влакът преминаваше бързо през градове и гари.

— Сервираме последния чай — съобщи обслужващият пътниците, отваряйки рязко вратата на коридора като някакъв дух. Госпожа Магликъди вече си беше похапнала порядъчно в един голям универсален магазин. В момента се чувстваше сита. Обслужващият продължи по коридора, повтаряйки монотонно поканата си. Госпожа Магликъди погледна с израз на задоволство към багажника, където почиваха многобройните й пакети. Хавлиените кърпи бяха с отлично качество и точно такива, каквито Маргарет искаше. Въздушната пушка за Роби и зайчето за Джийн бяха много хубави, а вечерното късо палто бе точно това, от което тя самата се нуждаеше — топло и елегантно. Пуловерът за Хектор — също… Умът й с одобрение преценяваше разумно направените покупки.

Погледът й удовлетворено се върна към прозореца. С пронизително изсвирване премина влак, пътуващ в обратната посока, разтърси прозорците и я стресна. Влакът изтрополи през стрелките и премина през някаква гара.

После внезапно започна да намалява, подчинявайки се вероятно на подаден сигнал. В продължение на няколко минути той се движеше бавно, след това спря и отново потегли. Идваща насреща композиция премина покрай тях, макар и с по-малка скорост от първия. Влакът отново набра скорост. В този момент друг влак, пътуващ в същото направление, рязко се приближи към тях. За миг ефектът беше почти застрашителен. Известно време двата влака пътуваха успоредно, като ту единият, ту другият изпреварваше. Госпожа Магликъди погледна към прозорците на отсрещните вагони. Повечето от пердетата бяха спуснати и само от време на време се виждаха пътници. Влакът не беше пълен, имаше празни вагони. В момента, в който двата влака се изравниха и сякаш останаха неподвижни един до друг, едно от пердетата рязко се вдигна. Госпожа Магликъди погледна към осветения вагон първа класа, който беше само на метър-два разстояние.