Читать «16:50 от Падингтън» онлайн
Агата Кристи
Annotation
Агата Кристи — ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й — вечно живи.
„Веднъж, докато миех чинии, ми хрумна идеята за една криминална случка. Така се роди «Аферата в Стайлс», която бе издадена няколко години след това.“
Сега, осемдесет години по-късно, Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата „Първата дама на криминалния жанр“.
Елспет Магликъди пътува към дома си, доволна от коледното пазаруване в Лондон. През прозореца на купето става неволна свидетелка на убийство, извършено в паралелно пътуващ влак. Но следи от престъплението няма и никой не вярва на старата дама. Единственият човек, към когото може да се обърне, е госпожица Марпъл. В опит да разплете мистериозния случай, тя попада на твърде неочаквана следа…
Агата Кристи
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единайсета
Глава дванайсета
Глава тринайсета
Глава четиринайсета
Глава петнайсета
Глава шестнайсета
Глава седемнайсета
Глава осемнайсета
Глава деветнайсета
Глава двайсета
Глава двайсет и първа
Глава двайсет и втора
Глава двайсет и трета
Глава двайсет и четвърта
Глава двайсет и пета
Глава двайсет и шеста
Глава двайсет и седма
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
Агата Кристи
16:50 от Падингтън
Глава първа
Госпожа Магликъди следваше запъхтяна по перона носача на куфара си. Тя беше ниска и пълна, а носачът — висок, с широка крачка. Освен това госпожа Магликъди бе натоварена с многобройни пакети — резултат от целодневното й коледно пазаруване. Ето защо надпреварата беше неравностойна и носачът зави зад ъгъла в края на перона, докато госпожа Магликъди все още вървеше направо.
В момента първи перон не беше много препълнен, тъй като един влак току-що бе заминал, но в „ничията“ земя отвъд него кръжащата тълпа се беше втурнала в няколко посоки едновременно — към и от подлезите, гардеробите, закусвалните, бюрата за информация, таблата с разписанията на влаковете и към двете врати, за пристигащи и заминаващи пътници, към външния свят.
Блъскаха госпожа Магликъди и пакетите й от всички страни, но в крайна сметка тя успя да стигне до входа на трети перон. Остави един пакет в краката си и започна да търси в чантата билета, който щеше да й позволи да премине покрай строгия униформен служител.
В този миг над главата й прогърмя дрезгав и все пак изискан глас:
„Влакът на трети перон заминава в 16:50 за Бракхамптън, Милчестър, Уейвъртън, жп възела Карвил, Рокситър и гарите до Чадмът. Пътниците за Бракхамптън и Милчестър да се качат в предната част на влака. Пътниците за Вейнки правят смяна в Рокситър“.
С кратко изпращяване гласът замря и след това се чу отново, като обяви пристигането на влака в 16:35 от Бирмингам и Улвърхамптън.
Госпожа Магликъди намери билета си и го показа. Служителят го перфорира и промърмори:
