Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 29

— Стой, Али бей! Дай знак да спрат огъня, за да продължим преговорите!

— Ти знаеш за заповедта на мютесарифа, а аз изпълнявам дълга си. Няма какво повече да говорим.

— Мютесарифът предаде заповедите си не на мен, а на миралая и мое задължение е да не оставям хората си да бъдат избити беззащитни. Трябва да ги спася.

— Ако мислиш така, готов съм да започна отново преговорите. Ела вътре!

Али бей свали тюрбана си и го размаха, после отново влезе в палатката.

— Какво искаш от мен? — допита каймакаминът.

Беят бе свел замислен поглед към земята, после отговори:

— Не ти си предизвикал гнева ми и затова ще те пощадя. Всяко наше споразумение обаче ще е гибелно за теб, защото условията ми са много тежки. Затова ще преговарям само с мютесарифа и ти няма да носиш никаква отговорност.

— Благодаря ти, бей!

Каймакаминът не изглеждаше лош човек. Той беше доволен, че работата взе такъв обрат, и благодарността му сигурно бе чистосърдечна.

— Но имам едно условие към теб! — продължи Али бей. — Ти и войниците ти сте мои пленници и ще останете в Шейх Ади, докато се споразумея с мютесарифа.

— Съгласен съм и поемам отговорността. Миралаят е виновен за всичко, защото действаше непредпазливо.

— Значи ще предадеш оръжията?

— Това би било позорно.

— Нима може да задържите оръжията като военнопленници?

— Считам се за военнопленник, докато съм в Шейх Ади, и няма да предприема пробив, без да съм узнал какво ще разпореди мютесарифът.

— Пробивът ще доведе до гибелта ти, той ще ви погуби.

— Али бей, ще бъда откровен и ще ти кажа, че положението ни е много лошо. Но знаеш ли на какво са способни хиляда души, тласнати от отчаянието?

— Знам и въпреки това никой от вас няма да се спаси.

— Но ще паднат и някои от вашите. Не забравяй, че на разположение на мютесарифа е един редовен полк и полк драгуни, по-голямата част от които останаха в Мосул. Прибави и помощта, която може да получи от Киркук и Диарбекир, от Сюлеймание и други гарнизони! Прибави и артилерията, която му е останала, и ще видиш, че сега си господар на положението, но няма да останеш за дълго.

— Трябва ли да се откажа от победата и плодовете, защото по-късно може би ще ме победят? Нека мютесарифът дойде с полковете си. Ще пратя да му съобщят, че ако ни нападнат отново, това ще ви струва живота. Ако Шекиб Халил паша разполага с още сили, и аз разполагам. Знаеш ли, че е необходимо само да ги призова, за да се вдигнат някои от храбрите кюрдски племена? Но аз обичам мира, а не войната. Днес съм събрал джесиди от цял Кюрдистан и от граничните провинции и бих могъл да запаля факела на въстанието сред тях, но няма да го направя, ако мютесарифът осигури правата на хората ми. Засега ще оставя твоето и на войниците ти оръжие. Може да го задържите, но ще ми дадете мунициите.

— Ако ти дам мунициите, все едно че си ми взел оръжието!

— Добре, задръжте ги, но ти казвам: когато хората ти огладнеят и ме помолиш за провизии, ще ти ги продам срещу пушки, пистолети, саби и ножове. Така вие няма да сте наши военнопленници, а само сме сключили примирие.