Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 27

Беят се обърна напълно спокоен към офицера:

— Подполковник, кой е този луд? Човекът се стъписа ужасен.

— Пепел ти на езика, Али бей! Кямил ефенди е махредж на Мосул.

— Шегуваш се! Един махредж трябва да е с акъла си. Махреджът на Мосул е склонил мютесарифа на Мосул за поход срещу мен. Ако не беше загубил ума си, никога нямаше да потегли насам, защото сигурно е знаел какво го очаква.

— Не се шегувам. Това наистина е той.

— Тогава съм чул добре. Но помни, че съм повикал само теб!

— Кямил ефенди ме придружава като представител и пратеник на мютесарифа.

— Възможно е, щом ти го казваш. Но имаш ли доказателства?

— Да, ще го докажа

— Няма нужда. Вярвам ти. Но всеки друг, който идва по подобни дела, трябва да докаже, че има правата и поръчението да преговаря с мен. Иначе рискува да се отнеса с него така, както вие се отнесохте с моя първи пратеник.

— Един махредж никога не може да изпадне в подобно положение.

— Ще ти докажа противното.

Али бей плесна с ръце и веднага се появи онзи джесид, който бе довел каймакамина.

— Обеща ли на каймакамина свободно преминаване? — попита беят.

— Да, о бей!

— Още на кого?

— На никой друг.

— На тримата войници, които са отвън?

— Не, и на махреджа не съм обещавал.

— Тримата да бъдат отведени, те са наши пленници, а и този човек, който се представя за махредж на Мосул, също отведи. Той е виновен за всичко, също и за убийството на моя пратеник.

— Протестирам! — извика каймакаминът.

— Зная как да се браня и да отмъстя! — заплаши Кямил ефенди и извади камата си от пояса.

В същия миг обаче Али бей рязко се изправи и с такава сила стовари юмрука си в лицето му, че той падна назад.

— Кучи сине, осмеляваш се да вадиш оръжие срещу мен в собствената ми шатра? Марш, изхвърлете го навън!

— Стойте! — заповяда каймакаминът. — Ние сме дошли да преговаряме. Не трябва нищо да ни се случи.

— И моят пратеник отиде да преговаря с вас, но вие го убихте. Изхвърлете този човек.

Джесидът сграбчи махреджа и го завлече навън.

— Тогава и аз ще напусна! — заплаши каймакаминът.

— Добре, върви! Ти ще се добереш до своите невредим. Но още преди да си ги доближил, мнозина от тях ще бъдат убити. Кара Бен Немзи ефенди, излез навън на площадката и вдигни дясната си ръка. Това е сигналът, за да започне канонадата.

— Спри! — обърна се бързо към мен каймакаминът. — Не трябва да стреляте!

— Защо? — попита Али бей.

— Това е убийство, защото не можем да се защитаваме.

— Не е убийство, а наказание и разплата. Вие искахте да ни нападнете, без да имаме и представа за това. Дойдохте със саби, пушки и оръдия, за да ни смажете и обсипете с огън. Но тъй като оръдията ви са в нашите ръце и вие бяхте посрещнати по подобаващ начин, казвате, че онзи, който стреля, е убиец! Каймакамин, не ме карай да се смея!

— Трябва да освободиш махреджа.

— Той е заложник за убития парламентьор!

— Ще убиеш Кямил ефенди?

— Може би. Зависи само от това, дали ние двамата ще се разберем.

— Какво искаш от мен?

— Готов съм да изслушам какви отстъпки ще направите.

— Отстъпки? Ние сме дошли да предявим претенциите си.