Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 31

Вече споменах, че познавам пътя за Долината Идис, но аз бях пътувал за там от Баадри, а не от Шейх Ади. Във всеки случай беят мислеше, че съм яздил със сина на Селек през Шейх Ади, а аз не му обясних, че искам да видя дали ще открия долината, без да познавам пътя към нея. За посоката не можех да се излъжа, следите на джесидите от предишния ден ме водеха. И тъй, яздех край долината, докато се озовах над светилището. Срещнах много джесиди, които бяха окупирали склона. После поех наляво през гората. За човек с набито око не беше трудно да различи следите, без да слиза от коня. Проследихме ги нагоре в планината и скоро се озовахме на мястото, където бях слизал с моя преводач. Тук пазеше часовой, на когото бе заповядано да спира всеки неканен гост. Слязохме от конете и ги оставихме.

Когато се спуснахме по склона, пред нас се откри необикновена, изпълнена с живот гледка. Хиляди жени и деца се бяха разположили живописно, на бивак. Конете и говедата пасяха, овците и козите се катереха по скалите наоколо. Но не се чуваше и звук, тъй като всички говореха тихо, за да не издадат скривалището. До водата със своите свещеници седеше мир шейх ханът. Те ме посрещнаха с голяма радост, защото вече знаеха, че нападението не е успяло. Подробности още не бяха научили.

— Светилището пострадало ли е? Това беше първият въпрос на мира.

— Светилището е невредимо, както и всички останали сгради.

— Чухме стрелба. Пролята ли е много кръв?

— Само на враговете.

— А нашите?

— Не съм чул някой да е ранен по време на боя. Двама наистина загинаха, но не в борбата.

— Кои са?

— Сараджът Хефи от Баасони и…

— Хефи от Баасони? Този работлив и смел човек. Не в боя? Как умря тогава?

— Беят го изпрати като парламентьор при турците, но те го застреляха. Наблюдавах, без да мога да го спася.

Свещениците наведоха глави, сключиха ръце и мълчаха. Само мир шейх ханът ми каза със сериозен, плътен глас:

— Хефи се е преобразил. Ал Шемс няма да може тук да му свети, но той броди под лъчите на едно по-висше слънце. Той е при Бога.

Да се приеме смъртта на един човек по този начин беше покъртително.

— И кой е другият — попита най-сетне мирът.

— Ще се ужасиш!

— За истинския мъж смъртта не може да бъде ужасна, защото тя е приятел на човека. Кой е той?

— Пир Камек.

Всички трепнаха като при внезапна болка, но никой не промълви и дума. И сега мир шейх ханът заговори пръв:

— Светецът се е преобразил. Бог го е пожелал. Разкажи ни за смъртта му!

Описах всичко толкова подробно, колкото ми бе възможно. Слушаха ме дълбоко развълнувани, после мирът помоли:

— Братко, остави ни да си спомним за него.

Свещениците наведоха глави. Дали се молеха? Не зная, но видях, че на мнозина очите се навлажниха и че се вълнуваха истински и от сърце.

Едва след една по-дълга пауза те се откъснаха от молитвата и аз можех отново да им говоря.

— Али бей ме изпрати, за да ви заведа. Той иска да потърси тленните останки на светеца, за да бъдат погребани още днес.

— Да, задачата, която трябва да решим, е много важна. Костите на пир Камек не може да почиват там, където лежат и тези на миралая.