Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 28

— Вече ти казах, че ставаш смешен. Кажи ми най-напред, защо ни нападнахте?

— Между вас има убийци.

— Зная за кой случай говориш, но ти казвам, че погрешно са те осведомили: не двама от нашите са убили ваш човек, а трима от вашите са убили двама наши хора. Вече се погрижих да ви докажа това, защото кехаята на селището, където е станало злодеянието, много скоро ще бъде тук с близките на убитите.

— Сигурно говориш за друг случай.

— Същият е, но махреджът го изопачи. Втори път няма да посмее да го стори. И дори да беше така, както казваш, то това все още не е основание да нахлуете в земите ни с оръжие.

— Имаме и друго основание. Не сте платили хараджа.

— Платихме го. И кое изобщо наричаш харадж? Ние сме свободни кюрди и онова, което плащаме, плащаме доброволно. Издължихме личния данък, който всеки немохамеданин дава, за да се освободи от военна служба. А сега искате харадж, което не е нищо друго освен този платен данък. Но дори да бяхте прави и още да сме ви длъжници, това повод ли е, за да ни нападнете? Трябва ли мютесарифът на Мосул да нападне тъкмо Шейх Ади, където живеят хиляди хора. Те не принадлежат към Мосул и с нищо не са му длъжници. Каймакамин, ти и аз, ние двамата, знаем какво всъщност иска Шекиб Халил паша: пари и плячка. Не му се удаде да ни ограби и повече няма да говорим за претенциите му. Ти не си нито съдия, нито бирник. Ти си офицер и искам да говорим само за това, което се отнася до военните ти дела. Говори, слушам те!

— Трябва да получа хараджа и убиеца, иначе по заповед на мютесарифа — да разруша Шейх Ади и всички селища на джесидите и да избия всеки, който оказва съпротива. Такава е заповедта.

— И ти ще я изпълниш?

— Ще положа всички усилия.

— Направи го!

Али бей се изправи, за да покаже, че разговорът е завършил. Каймакаминът направи жест да го задържи.

— Какво ще предприемеш, бей?

— Искаш да разрушиш селата на джесидите и да избиеш жителите им, а аз, техният предводител, знам как да защитя поданиците си. Вие сте нахлули, без да ни обявите война. Поводът за това е лъжлив. Искате да палите и опожарявате, да грабите и убивате. Застреляхте дори пратеника ми, злодеяние, което противоречи на международните правила. Значи и аз трябва да се отнасям с вас не като с войници, а като с разбойници. Но тях просто ги унищожават. Приключихме разговора. Върни се при своите. Сега все още си под мое покровителство. После то няма да се разпростре над теб.

Беят напусна палатката и вдигна ръка. Артилеристите, изглежда, отдавна бяха чакали този знак. Проехтя оръдеен изстрел, после още един.

— Какво правиш? — извика каймакаминът. — Нарушаваш примирието, докато съм при теб.

— Сключили ли сме примирие? Не ти ли казах, че привършихме разговора. Чуваш ли? Това бе картеч, а това — гюлета, които бяхте предназначили за нас. Сега обаче улучват вас. Аллах отсъди: той наказва грешника със собствените му оръжия. Чуваш ли как крещят хората ти? Е, върви и им заповядай да разрушат селата ни!

Наистина, третият и четвъртият залп бяха оказали въздействие. Това можеше да се долови от дивия вой, който се носеше из долината.