Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 30

— Добре, приемам.

— Виждаш, че съм много снизходителен. Но чуй условията ми: оставате в долината на Шейх Ади. Оставате без всякаква връзка с външния свят. Въздържате се от враждебни действия срещу хората ми и почитате нашите светини и домовете ни. Не трябва да прекрачвате прага на светилищата, а домовете — само с мое разрешение. Примирието ще продължи дотогава, докато получите заповед от мютесарифа и тя трябва да бъде дадена в мое присъствие. Всеки опит за бягство, дори и на един човек, и всяко действие срещу споразумението ни води до прекратяване на примирието. Вие запазвате сегашните си позиции, аз също. Задължавам се и да спра до уговореното време враждебните действия. Съгласен ли си?

След кратко размишление и няколко незначителни добавки и уговорки каймакаминът прие условията. Той горещо се застъпи за махреджа и предложи да го освободят, но Али бей не се съгласи. Донесоха хартия, нахвърлих договора и двамата го скрепиха: единият с подписа си, а другият — със своя пармак ишарети. След това офицерът се завърна в долината, като му бе разрешено да вземе със себе си и тримата войници.

Пали очакваше заповедите на своя началник.

— Ще напишеш ли писмо до мютесарифа? — попита ме Али бей.

— На драго сърце. Какво искаш да му съобщиш?

— В какво положение са войниците му. После трябва да кажеш на пашата, че искам да преговарям с него и че го чакам тук или в Джерайе. Шекиб Халил паша може да бъде придружаван най-много от петдесет души и да се въздържа от всякакви враждебни действия. Срещата ще се състои вдругиден по обяд. Ако не дойде, ще убия махреджа и ще накарам войниците му отново да изпитат собствения си картеч. Това ще стане и щом забележа, че пашата възнамерява да продължи враждебните действия. Може ли да го напишеш?

— Да.

— Ще натоваря Пали и с особени поръчения. Пиши бързо, за да може да тръгне веднага.

След няколко минути вече седях в шатрата й пишех с молив според източните обичаи отдясно наляво, опрял лист върху коляното. Пашата едва ли щеше да се досети, когато четеше писмото, че то е съчинено от неговото протеже. Не измина и половин час, и Пали препускаше в галоп към Баадри.

Празненството на джесидите беше прекъснато по брутален начин, но съжалението за това не бе толкова голямо, колкото радостта, че бяха успели да предотвратят голямото нещастие, надвиснало над поклонниците в Шейх Ади.

— Какво ще стане с празненството? — попитах Али бей.

[#1 Отпечатък от пръста вместо подпис. — Бел. нем. изд.]

Османлиите могат да останат няколко дни долу, а джесидите не биха желали да чакат толкова дълго.

— Ще дам празненство за моя народ, което ще бъде по-пищно от това, което са очаквали — обясни той. — Знаеш ли пътя за долината Идис?

— Да.

— Разполагаш с още време. Препусни натам и доведи мир шейх хана с шейховете и кавалите. Искам да видим дали можем да открием останките на пир Камек, за да ги погребем в долината Идис.

Това, което бе намислил, можеше да разбере само някой джесид. Взех Халеф със себе си, а бюлюк емини оставих.