Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 26

Али бей заповяда на няколко от джесидите, застанали наблизо, да издигнат палатка за нас. Докато мъжете изпълняваха заповедта му, забелязах, че укреплението долу се отвори. През процепа оръдията бяха изтеглени напред край потока и заеха позиция до джесидите, окопали се в долината. Там имаше няколко скали, които, обградени с набързо повалени дървета, образуваха ново укрепление.

Не бяха изминали и двадесет минути от тръгването на пратеника, когато каймакаминът вече се приближаваше. Той бе придружен от трима войници, а до него яздеше махреджът. Това беше неблагоразумие. Забелязах го по мрачния поглед, с който Али бей наблюдаваше Кямил ефенди.

Беят влезе в палатката, която вече бе опъната, и седна на килима. Посрещнах идващите. Тримата войници спряха пред палатката, а останалите, влязоха вътре.

— Селям! — поздрави каймакаминът.

Кямил ефенди въобще не поздрави. Като началник на едно от султанските съдилища той очакваше предводителят на поклонниците на дявола пръв да го поздрави, но Али бей нито му обърна внимание, нито отговори на поздрава на подполковника. Той само посочи килима, и каза:

— Каймакамин, отур — позволено ти е да седнеш!

Заговореният чинно се намести, а махреджът седна до него.

— Помолил си да дойдем — започна офицерът. — Защо сам не дойде при нас?

— Мамиш се — отвърна сериозно Али бей. — Не съм те молил, а само предадох, че ще обсипя с огън османлиите, ако не дойдеш. Това молба ли е? Ти питаш още защо не съм дошъл при теб. Когато отида от Шейх Ади в Мосул, ще те потърся и няма да искам пръв да сториш това. Но ти си дошъл в Шейх Ади от Мосул и трябва да познаваш законите на вежливостта, които повеляват ти да ме потърсиш. Твоят въпрос все пак ме кара да ти изясня позициите, от които ще разговаряме. Ти си поданик, служител на султана и мютесарифа, офицер, който в най-добрия случай може да командва полк. Аз обаче съм свободен княз на кюрдите и главнокомандващ на войниците си. Затова не смятай, че рангът ти е по-голям от моя.

— Аз не съм някакъв…

— Мълчи! Свикнал съм да ме изслушват и да не ме прекъсват. Запомни това, каймакамин! Без разрешение и без предизвестие си навлязъл в земите ми. Като някой крадец, като разбойник, и то въоръжен! Разбойника ще заловя и убия. Но понеже си подчинен на султана и мютесарифа, искам, преди да ти покажа мощта си, да разговарям с добро. Че ти и твоите хора сте още живи, дължиш на милостта и снизхождението ми. Е, кажи, кой е в правото си да очаква, че другият ще дойде пръв, — ти или аз!

Каймакаминът гледаше навъсено, тъй като не беше очаквал подобно посрещане. Той обмисляше как да отговори. Но думата взе махреджът, ястребовото му лице пламтеше от ярост:

— Али бей, как се осмеляваш! Наричаш ни крадци и убийци, нас, които седим тук като представители на падишаха и мютесарифа. Внимавай, ще се разкайваш!