Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 25

По-нататък яздехме вляво, докато стигнахме скала, която се издигаше над цялата долина. Тук седеше беят с щаба си, състоящ се само от трима обикновени джесиди. Той ме посрещна радостен.

— Слава на Всевишния, който те е запазил здрав и читав! — каза той сърдечно. — Случи ли ти се някаква злина?

— Не, иначе щях да дам уговорения знак.

— Ела насам.

Слязох от коня и го последвах към ръба на скалата. Оттук всичко можеше да се види ясно: светилището, къщата на бея, а долу — батареята зад укреплението и двата стръмни склона на долината.

— Разпознаваш ли бялото петно на моята къща? — попита Али бей.

— Да, това е кърпата.

— Ако изчезнеше, щях да дам знак и петстотин от моите хора, под закрилата на оръдията, щяха да щурмуват долината и да държат в шах врага.

— Благодаря ти, бей. Нищо не ми се случи, само миралая стреля веднъж по мен, без да улучи.

— Ще се разкайва за това!

— Омар Амед вече се е разкаял.

Разказах всичко, което бях видял, и му предадох думите, с които се сбогува пир Камек. Али бей слушаше внимателно и видимо развълнуван. Когато завърших, само каза:

— Пир Камек беше герой!

После потъна в размисъл, но не след дълго се сепна:

— Какво каза? Убили са моя пратеник?

— Застреляха го.

— Кой даде заповедта?

— Навярно миралаят.

— О, да беше жив още турчинът! — изсъска той. — Като че ли предчувствах, че нещо ще се случи с пратеника. Но аз ще отмъстя за Хефи. Ще дам знака, за да видят, че не се шегувам.

— Почакай, трябва да ти кажа още нещо. Каймакаминът, който командва сега, ме изпрати при теб.

Разказах му дума по дума разговора ми с подполковника и махреджа. Когато споменах името на Кямил ефенди, Али бей мрачно свъси вежди, но все пак ме остави спокойно да довърша.

[#1 Военен съдия в Азиатска Турция — Бел. нем. изд.]

— И тъй, махреджът е с тях! О, вече зная на кого да благодарим за всичко. Той е най-злият враг на джесидите. Кямил ги мрази, той е вампир, кръвопиец. Той стана причина за онова убийство, заради което ни изнудват и ми нападнаха, за да вземат налога. Но моите пратеници, отправили се за Стамбул, ще се срещнат и с кази аскери, за да му предадат писмото ми, написано още от пир Камек. Двамата се познаваха добре и Камек дълго време бе гост на високия сановник. Военният съдия умее да различава истината от лъжата и ще ни помогне.

— Желая ти го от сърце. Но кого ще изпратиш при каймакамина? Не трябва да е обикновен човек, защото ще го Надхитрят.

— Кой ще отиде, ме питаш? Никой, никой от моите хора. Сам ще говоря с него. Аз съм водач на нашите, той — на техните. Само ние двамата можем да решаваме. Но аз съм победителят, а той — победеният. Искам турчинът да дойде при мен!

— Това е добре!

— Ще чакам офицера тук. Гарантирам свободното му преминаване, но ако не дойде до половин час, ще ги обстрелвам и няма да спра, докато и последният враг е още жив.

Али бей пристъпи към адютантите си и размени няколко думи с тях. След това двама от хората му се отдалечиха. Единият взе бяла кърпа, остави настрана оръжията си и заслиза отляво, там, откъдето бях дошъл. Другият закрачи по билото на възвишението и се спусна от дясната страна към мястото, където бяха оръдията.