Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 23

— Слугата ми ви пусна. Какво има да ми казвате?

— Молим те, да отидеш с мисия при Али бей — започна махреджът.

— Ще гарантирате ли сигурността ми и тази на моя слуга?

— Да.

— Какво да му кажа?

— Трябва да предаде оръжието и да бъде покорен на мютесарифа.

— И после? — попитах любопитен какво ще каже още.

— Тогава наказанието, което Шекиб Халил паша ще наложи на джесидите, ще бъде възможно най-милостиво.

— Ти си махреджът на Мосул, а твоят придружител е предводител на войските, които са тук. Той трябва да ми предаде желанията си, а не ти.

— При него съм като пълномощник на мютесарифа. При тези думи мъжът с ястребовото лице се тупна силно по гърдите.

— Имаш ли писмени пълномощия? — го попитах.

— Не.

— Тогава ти струваш колкото всеки друг.

— Каймакаминът ми е свидетел.

— Само писмено пълномощно може да те легитимира, нищо друго. Върви и го вземи! Шекиб Халил паша би изпратил само някой учен мъж да го представя.

— Искаш да ме обидиш?

— Не. Исках само да установя, че ти не си офицер, нямаш и понятие от военните дела, следователно трябва да мълчиш.

— Ефенди — извика той, хвърляйки ми гневен поглед. — Трябва ли да ти докажа правотата на думите си? Вие сте обкръжени така, че никой от вас не би се измъкнал. Само за около половин час могат да ви погубят. И при това положение на нещата трябва да убедя бея да сложи оръжие? Той би ме сметнал за луд. Миралаят, Аллах да бъде милостив и състрадателен към него, със своята непредпазливост обрече хиляда и петстотин храбри войници на гибел. На каймакамина се пада трудната чест да ги изтръгне от пропастта. Ако успее, значи, че е действал като примерен офицер и герой. Но с гръмки фрази, зад които се крият страх и подлост, той няма да успее. Ще говоря само с него. За военните дела трябва да отговаря само някой военен.

Изпитвах истинско отвращение към този човек, но нямаше да го изразя така явно, ако Кямил ефенди се беше държал по друг начин и ако не бях наясно, че той носи главната вина за създаденото положение.

Обърнах се към каймакамина:

— Какво да кажа на бея, ако ме запита защо нападнахте Шейх Ади?

— Защото искахме да заловим двамата убийци и защото джесидите не плащат редовно хараджа.

— Али бей много би се чудил на вашите основания. Убийците трябва да търсите между вас, това той ще ви докаже, а хараджа можехте да получите по друг начин. Какво да му кажа за това, което си решил сега?

— Кажи на предводителя на джесидите да ми прати човек, с когото да преговарям за условията, при които ще се изтегля!

— И ако той ме запита за основанията за тези условия?

— Предлагам, в името на мютесарифа, да получим обратно оръдията, за всеки един от убитите да платят пари. Искам и неизплатения данък, както и сума,която по-късно ще определя като налог.

— Аллах керим! (Бог е милостив!) Той те е дарил с уста, която само знае да иска. Няма какво да ми казваш повече, останалото и сам можеш да кажеш на Али бей. Отивам веднага при него и ще ти донеса отговора лично или по пратеник.