Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 22

Ужасно! Затворих очи. Не исках нито да видя, нито да чуя нещо повече. Слязох долу в стаята и легнах на дюшека с лице към стената. Навън все още бе относително спокойно, но не след дълго стрелбата започна отново. Не обръщах внимание. Ако ме грозеше опасност, Халеф щеше да ме предупреди. Виждах само дългите бели коси, вълнистата черна брада и извезаната със злато униформа, изчезващи в дима на кладата. Боже мой, колко драгоценен, колко безкрайно скъп е човешкият живот и въпреки това, въпреки това…

Измина доста време. Стрелбата престана и дочух стъпки по стълбата. Влезе Халеф.

— Сихди, трябва да дойдеш на площадката! Един офицер иска да те види.

Станах и се отправих отново нагоре. Един-единствен поглед ми показа какво е положението. Джесидите не бяха вече по възвишенията. Постепенно те се бяха спуснали в долината. Зад всеки камък, зад всяко дърво или храст се беше скрил някой, за да стреля от тази сигурна позиция. В долната част на долината, прикривани от оръдията, те дори се бяха добрали до падината и окопали сред храстите на потока. Оставаше само едно: ако оръдията се придвижат малко напред, с няколко залпа те можеха да пометат всички турци.

Пред къщата стоеше Назир ага.

— Ефенди, ще разговаряш ли пак с нас? — попита той.

— Какво има да ми казвате?

— Искаме да изпратим парламентьор при Али бей, и тъй като миралаят, Аллах да го дари с рая — той, посочи към все още димящата клада, — уби пратеника на джесидите, никой от нас не може да отиде. Ще го направиш ли?

— Ще го направя. Какво да предам?

— Каймакаминът ще ти заповяда. Сега той е поел командването и е в онази къща. Ела насам!

— Заповядва? Вашият каймакамин не може да ми заповядва! Това, което правя, го правя доброволно. Каймакаминът да дойде сам да ми каже какво иска. Къщата ще бъде отворена само за него и най-много за още някой придружител. Ако друг се приближи, ще бъде застрелян.

— Кой освен теб е в къщата?

— Слугата ми и един гаваз на мютесарифа, башибозук.

— Как се казва?

— Бюлюк емини Ифра.

— Ифра със своето магаре?

— Да — засмях се аз.

— Тогава ти си чужденецът, който отмени наказанието с пръчки на арнаутските офицери и спечели приятелството на пашата.

— Аз съм.

— Почакай малко. Каймакаминът ще дойде веднага.

Наистина, не след дълго Каймакаминът излезе от храма и се отправи насам. Придружаваше го само махреджът.

— Халеф, отвори им и ги въведи в стаята. Залости вратата и се върни обратно. Ако някой неканен се доближи до къщата, стреляй по него!

Слязох долу. Двамата мъже влязоха. Те бяха с висок чин, но това не ме безпокоеше. Посрещнах ги хладно и им кимнах само да седнат. После ги попитах не особено почтително: